Окованият нарцис - Страница 79

- Може ли да влиза във всяко от... децата си?

- Не, способността Й да гледа върху децата Й трае само няколко нощи. Веднъж, когато вампирът е достатъчно силен да контролира глада си, тогава е неспособна да влезе, сякаш някаква врата, което преди е била отворена, е затворена.

- Тя извика моя звяр или зверове, или каквото по дяволите става вътре в мен. Тя го извика на повърхността сякаш знаеше какво става.

- Нейното животно са всички големи котки.

- Така че, леопарди. - казах.

Той кимна.

- Освен другите.

- Мислех, че Господарят на зверовете може да вика повече от едно животно.

- Това е способността, която има почти от началото, но много от старите имат множество сили. Тя започнах, поне както го разбирам, със способност да вика само леопарди, след това едно по едно и другите големи котки и отговаряха.

- Ако наистина съм леопард, ще е способна да ме контролира, ако ме срещне?

- Ти я прогони, ma petite. Можеш да отговориш на въпроса си, нали?

- Казваш, че веднъж съм и сритала задника, мога да го направя отново.

- Нещо подобно, оо.

Отдръпнах се от него, пръстите ми проследиха ръцете му под тъмната роба, докато ръцете ни не се докоснаха.

- Повярвай ми, Жан-Клод, една победа не гарантира, че ще победиш войната.

- Това не бе малка победа ma petite. Никога в две хилядният и живот никой от линията и не я е отхвърлил както ти го направи.

Наведе се малко, достатъчно да целуне ръцете ми, показвайки дългия, тънък триъгълник на гърдите му и горната част на стомаха. Погледът ми последва линията бледа кожа надолу към сянката, която криеше всичко останало. Поне веднъж не исках да отвържа робата. Отчасти бе защото бях... задоволена, и отчасти, по-голямата част, бе защото току-що бях правила секс с четирима мъже едновременно и нивото ми на дискомфорт бе малко твърде голямо да мисля за секс известно време.

- Знам, че вампирите могат да направят ухапването приятно, но не съм и сънувала за нещо подобно. - казах.

Погледнах го.

Той кимна.

- Оо, ma petite, мога да го направя приятно, но не толкова приятно.

- Ашър ме ухапа веднъж и не бе оргазъм.

- Той се въздържа, когато осъзна, че е завладял ума ти без да иска. Той... се държа прилично.

- Вярвам, че е така. Ако тази нощ бе истинското нещо, той направи много повече отколкото да се държи прилично.

- Ти се храни от това, също и Бела Морт.

- Бе пир, не мислиш ли? - и нещо в начина, по който го каза, ме накара да се изчервя. -Не исках да те засрамвам, ma petite, но бе великолепно. Не бях споделях дара на Ашър от повече от две столетия. Почти бях забравил какво е.

- Значи не можеш да го правиш без Бела Морт.

- Един от даровете Й е да бъде мост, да е връзка между децата си. Това позволява споделяне на даровете.

- Аз я прогоних, Жан-Клод, няма да стане отново.

- И бяхме доволни. Не мисля, че разбираш рискът, който поехме, ma petite. Ако се бе провалила да я изгониш, тогава тя можеше да ни причини неща, дори от разстояние. Ние сме единствените двама, коИто някога са я напускали доброволно. Някои бяха прогонени, но никой не си е просто тръгвал, и тя не е жена, която да приема отхвърлянето добре.

Това бе заявление.

- Тя видя Ашър през очите ми. Почувствах съжалението и, че го е оставила да си тръгне, че не го е видяла както аз.

Обърна глава на една страна.

- Тогава може би дори едно много старо куче може да научи нови номера.

Преглътнах и нещо в това ме направи много наясно с вкуса на кръв и други неща в устата ми. Трябваше да се почистя.

Отидох до мивката и го гледах зад себе си в огледалото. Знаех, че съм гола, но не бе преди да го видя сама в огледалото, го забелязах. Успях да избърша повечето от кръвта по устата си с тоалетна хартия, но оставаше по гърдите ми и врата.

- Наистина се нуждая от собствена роба. - казах.

- Бих ти предложил моята. - каза той.

Поклатих глава и се протегнах за четката. Обикновено първо бих измила кръвта, но повече исках да махна вкуса от устата си.

- Ти, гол, около мен, точно сега, не е, от каквото имам нужда.

- Ще изпратя... - поколеба се, - Ашър да ти донесе роба.

- Започна да казваш Джейсън, нали? - погледна ме в огледалото. - Знам, че ще се излекува, но... можех наистина да го нараня.

- Но не го направи и това е, което има значение.

- Приятна мисъл. - казах.

Той се усмихна, но не бе като да е щастлив.

- Ще изпратя Ашър за роба.

- Страхотно. Благодаря.

Натиснах пастата за зъби върху четката, докато той отиде към вратата. Спря се с ръка на дръжката:

- Обикновено би дължала на своя pomme de sang8 някакъв дар или показваш благодарност, че ти е служил.

- Мисля, че получиха всичката благодарност, която ще получат от мен за един ден.

Той се засмя и звукът се плъзна по тялото ми като копринена милувка.

- О да, ma petite, и мисля, че и те ще се съгласят с теб, но ти го казвам за по-нататък. Трябва да наградиш своя pomme de sang за неговата или нейна служба.

- Пари няма ли да свършат работа? - попитах.

Изражението му показваше, че наистина е обиден, оскърбен дори.

- Ти току-що сподели нещо по-интимно отколкото повечето хора някога биха имали с друго същество. Дадоха ни наистина прекрасен дар днес, и те не са курви, Анита. -истинното ми име, бях в беда. - Те са ротте бе 8ап§8, мисли за тях като възлюбената си метреса.

Взрях се в него.

- Днес споделеното удоволствие бе достатъчна награда, но ти ще трябва да храниш ardeur всеки ден и ако храненето не е достатъчно дори повече от веднъж на ден за седмици наред.

- Какво казваш? - попитах.

- Казвам, че ще е най-добре, ако избереш ротте бе зап§, и го държиш близо до себе си, защото не знаеш какъв точно е гладът ти. Може да е нещо леко, лесно задоволимо или може би не.