Окованият нарцис - Страница 80

- Казваш, че трябва да правя това всеки ден?

- Да.

- Мамка му.

Поклати глава.

- Беше ли днес толкова ужасно, ma petite? Бе ли удоволствието, което получи толкова малко?

- Не е това. Бе невероятно и ти го знаеш. Но никога нямаше да можем да го постигнем без Бела Морт и не искам повторна среща с нея.

- Нито пък аз. Но има много неща, които могат да бъдат направени, за да се храниш и когато имаш малко контрол ще те науча да се храниш от разстояние.

- Кога?

- Няколко седмици.

- Мамка му. - обърнах се към огледалото без да го поглеждам. - Как да избера ротте бе зап§?

- Мисля, че вече си. - каза той.

Погледнах го.

- Имаш в предвид Натаниел.

Той кимна.

- Не, аз... не си вярвам, че няма да загубя контрол и... знаеш ли какво имам в предвид?

- Той е приятен за очите и се грижи за теб. Толкова ли ще бъде погрешно?

- Да, да ще бъде почти като насилие над дете. Той не може да каже не. Ако човек не може да каже не, тогава е същото като изнасилване.

- Може би това, което не искаш да разбереш, ma petite, е че Натаниел знае какво точно иска и това той иска теб.

- Той иска да съм му доминираща във всеки смисъл на думата.

- Добре е ако pomme de sang ти е подчинен.

Поклатих глава.

- Тогава с кой друг би рискувала да бъдеш отнесена с, твоя Нимир-Радж?

Този път имаше нещо в гласа ми.

- Ти ревнуваш.

- Нимир-Радж не е pomme de sang, метреса, десерт, независимо как го описваш. Той е предястие, много, много главно, разбира се, и аз искам да бъда единственото, предястие на масата ти.

- Ти ме споделяше с Ричард и той определено не е просто десерт.

- Много вярно, но той също има връзки с мен. Той е моят вълк и това е различна.. връзка за мен, за теб, от някой непознат.

- Знам, че е от ardeur, но мамка му, никога не бих...

- Ти не си жена за случайна страст. Не, ma petite, не си. И се боя, че този Нимир-Радж не е вече просто случка от твоята страст.

Изглеждаше сериозен, когато го каза, солиден.

- Какво имаш в предвид?

- Ако ти наистина си неговата Нимир-Ра, тогава ще бъдеш привлечена към него. Няма как да промениш това. И честно не мога да видя вкуса ти. Няма лицето на нашия Ричард, но си има с какво да се реваншира.

Изразът на лицето му ме накара отново да се изчервя.

Обърнах се към мивката и започнах да мия зъбите си и той го възприе като край на разговора. Излезе смеейки се. Когато вратата се затвори зад него и бях сама, останах така дълго време, гледайки се в огледалото. Все още приличах на себе си. Но можех да вкуся кръвта на Джейсън под пастата. Започнах да търкам и плюя и пуснах студената вода, слушайки звука на водата вместо виковете в главата си.

Когато Жан-Клод се върна в стаята бях привършила с премахването на кръвта и използвах три различни вида вода за уста, които седяха до мивката. Използвах и трите и вече не можех да чувствам нищо друго, освен ментолова свежест. Можеш да се почистиш от кръвта и махнеш вкуса от устата си, но петната, които наистина имат значение, са тези, които никакъв сапун и вода не могат да докоснат. Казах, че нещата няма как да станат по-зле, но знаех, че могат, и то изведнъж. Ако се заключех някъде за няколко дни, докато можех да контролирам ardeur, върколаците щяха да гласуват без мен и екзекутират Грегъри. Ако убият Грегъри нямаше да убия само Якоб. Щеше да бъде война между мен, моя пард и глутницата на Ричард. Ричард бе достатъчно голям бой скаут, че да застане на пътя ми и да ме накара да го убия. Нещо вътре в мен щеше да умре, ако Ричард умре и ако аз натиснех спусъка... от някои неща се оправяш, от други не. Убийството на Ричард бе едно от нещата, от които няма да се оправя. Жан-Клод каза нежно:

- Добре ли си, ma petite?

Кимнах с глава и казах:

- Да.

Подаде ми купчина син сатен към мен:

- Тогава трябва да се облечеш и ще те придружа обратно навън.

Погледнах го.

- Толкова ли е очевидно, че не искам да се връщам обратно там?

- Джейсън бе отведен в стаята си. Ще се оправих. Но сметнахме, че ще те разстрои да го видиш. Натаниел те очаква, след като той те докара.

- Ами Ашър?

- Той отведе Джейсън.

- Знаеш, че имам, е отговора на въпроса, който очакваш да узнаеш. - казах. Погледнахме се.

- Почувствах освобождаването му ma petite. Знам, че той ме измъчваше, позволявайки ми да вярвам, че е съсипан. Но все още не знаем колко зле е наранен и че това е разруха от друг тип.

- Искаш да кажеш, че може да се почувства толкова изплашен, че да не иска никой да го вижда или докосва?

- Да.

- Преди да докоснете момчетата, ardeur не бе достигнал до вас. Бела Морт не те достигна. То е като болест. - казах.

- Виждал съм точно тази болест да се пуска в банкетна зала с размера на футболно игрище и разпростира от човек на човек, докато всички не се хвърлиха в... е, оргия е твърде мила дума.

- Какво би спечелила от това да накара цяла стая с хора да изгубят така контрол?

- Тя получаваше сила от всяко хранене около нея, но не бе само това. Тя искаше да види дали има лимит на броя хора, на които може да разпростре желанието.

- Откри ли лимита си?

- Не.

- Така че стотици хора. - казах.

Той кимна.

- И тя се храни от страстта на всички им?

- Да.

- Какво направи с цялата тази сила?

- Тя помогна на маркиз да съблазни крал и промени хода на курса и съюзниците на три страни.

Очите ми се разшириха.

- Е, поне не е било напразно.

- Бела има много грешки, но да изгуби преимуществото си, не е едно то тях.

- Какво получи от всичките тези политически маневри?

- Земи, титли, крал, който я обожава. Помни, ma petite, че това бе период от историята, когато да си крал на нацията, означава да си абсолютен монарх. Думата му бе живот и смърт и тя го контролираше с тайните на тялото си.