Окованият нарцис - Страница 81

- Никой не е толкова добър в леглото.

Изражение премина през лицето му, усмивка, която се опитваше да скрие.

- Ако е била толкова чудесна, защото ти и Ашър я напуснахте на първо място.

- Ашър бе с Бела много години преди аз да се появя и много след това, той откри Джулиана. Той и аз бяхме в най-вътрешния кръг на сила, имаше много описалите се през вековете да влязат и са се проваляли. Бяхме любимците Й, докато Ашър не откри Джулиана. Едва десетилетия по-късно ми хрумна, че Бела ревнуваше, но мисля, че отчасти бе така. Тя спеше с други мъже, други вампири и бе доволна, че Ашър и аз споделяме леглата си и че отиваме при вампирите, с които ни споделяше. Но друга жена, която сами избираме - това бе различно. Тогава Ашър ми предложи Джулиана и станахме трио и това повдигна въпроса за Джулиана да спи с други.

Той погледна надолу към пода, после отново нагоре.

- Артуро също бе един от любимците Й. Той желаеше Джулиана, но Ашър му отказваше.

- Ашър му отказваше, не Джулиана. - казах.

- Тя бе негова слуга. Не можеше да се противопостави, ако се съгласеше.

- Гадно. - казах.

Намръщи се.

- Бе различен век, ma petite, и Джулиана би различна жена от теб.

- Тогава защо Ашър отказа? - попитах.

- Боеше се за сигурността на Джулиана. И двамата се бояхме.

- Артуро го харесваше грубо?

- Майката Природа бе направила почти невъзможно за Артуро да го прави по друг начин, освен грубо.

Погледнах го.

- Какво имаш в предвид?

Той елегантно отново сви рамене.

- Артуро е все още най-надарения мъж, който някога съм виждал.

Бе мой ред на свия рамене.

- И?

Поклати глава.

- Не разбираш, ma petite. Той е bien outille, добре пакетиран. Ах, как бе на английски?... Огромни като на кон.

Започнах да отбележа, че Ричард бе добре пакетиран, но не бе приятно да излагаш на гадже А, че а гадже Б е по-голям. Мика бе дори по-добре пакетиран и от Ричард, но отново, не бе нещо, което да спомена.

Накрая ми остана да кажа:

- Виждала съм двама мъже с огромен като на кон, и бях интимна с тях, но.. излагаш на показ, че си се боял за сигурността на Джулиана, защото е толкова голям.

- Точно това казвам.

- Никой не е толкова голям.

- Артуро кара нашия Ричард и твоя Нимир-Радж да изглеждат нищожни.

Поруменях и ми се искаше да не бях.

- Не тези двама мъже имах в предвид.

Повдигна вежди към мен:

- Така ли?

Начинът, по който го каза ме накара да се изчервя още повече.

- В Ню Мексико, един от подкрепленията на Едуард и един от лошите момчета.

- И как стана така, че да видиш колко добре изглеждат те, ma petite?

Имаше нещо в гласа му, предупреждение, като началото на гняв.

- Не съм правила секс с никой?

- Тогава как си ги видяла голи?

Гласът му все още имаше онзи топъл край и не можех да го виня за това.

- Бернардо, подкреплението на Едуард и аз бяхме разпитвани от местната рокерска банка, ъ, клуб. Не вярваха, че ми е гадже. Попитаха ме дали е обрязан, и аз казах да. Помислих си, че шансът ми е 50 на 50 в Америка. Накараха ме да сваля панталона му да го докажа.

- Под известна заплаха, предполагам.

Вече изглеждаше повече забавляващ се, отколкото гневен.

- Да.

- И другият?

- Той се опита да ме изнасили.

Очите на Жан-Клод се разшириха.

- Какво остана от нега?

- Убих го.

Той докосна лицето ми, нежно.

- Едва напоследък разбрах защо бях толкова привлечен към теб от почти първия път, когато чух, че работиш с полицията.

- Не е любов от пръв поглед - казах, - но любов от първото чуване. Нямам толкова добър глас.

- Не подценявай сладките звуци на гласа си, ma petite, но не звукът на гласът ти ме впечатли. Бяха думите ти. Знаех от мига, в който те чух, в момента, когато видях оръжието и осъзнах, че тази прекрасна малка жена бе Екзекуторката, че никога няма да умреш, очаквайки ме да те спася - че сама ще се спасиш.

Притиснах ръката му към бузата си, погледнах го в очите и видях тъгата, която никога не го напуска, че се е провалил да спаси Джулиана.

- Значи ме поиска, защото съм такъв корав боец?

Остави ме да направя шега. Дори се усмихна, но тя не достигна очите му.

- Да, ma petite.

Гласът ми бе нежен, когато казах:

- Значи, Артуро е искал Джулиана.

Той отдръпна ръката си, бавно.

- И тя се боеше от него, и ние се бояхме за нея. Това бе преди двеста години, малко повече сега. Ашър не бе толкова силен, колкото е сега и се бояхме, че човешкия му слуга няма да оцелее след вниманието на Артуро.

- Трябва да попитам, колко ме голям той?

Жан-Клод разделили ръцете си, както измерваш риба.

- Толкова голям.

Изглеждаше около шест инча. (15сантиметра)

- Не е толкова много.

- Толкова бе широк. - каза Жан-Клод.

Просто се взирах в него.

- Преувеличаваш.

- Не, ma petite, повярвай ми. Помня.

- Тогава колко бе дълъг.

Той направи друго измерващо движение. Засмях се защото не му вярвах.

- Ох, моля ти се. Казваш, че е бил около шест инча широк и дълъг над фут (мярка за дължина 30,48 см)? Няма начин.

- Да, има, ma petite.

- Казваш, че Артуро е бил от любимците на Бела. Значи ли това, че тя...

- Е правила секс с него, да.

Замръзнах, не можех да измисля начин да го кажа, просто подхвърлих:

- Не я ли боляло?

- Тя бе жена с голям капацитет за мъже по всякакъв начин.

Боже, толкова вежлив.

- Повечето жени не биха могли да... поемат това. - казах.

- Не. - съгласи се той.

- Искаше ли да убие Джулиана?

- Не, вярваше, че Артуро няма да и навреди.

- Защо?

Облиза устните си, което правеше рядко и изглеждаше некомфортно, което му се случваше дори по-рядко.