Окованият нарцис - Страница 83

- Аз бих направил Натаниел или някой друг по твой избор, твоя постоянна компания. Трудно преглътнах и потърсих лицето му, но то бе празно - изражението, което правеше, когато не искаше да разбера какво мисли. Очите му си бяха върнали нормалния цвят.

Нещо ми хрумна.

- Не виждам Деймиън наоколо.

- Аз говоря за секс, ти мислиш за Деймиън.

Гласът му би приятен, но имаше някаква острота.

- Даде ми лист с хората, с които да спя и да не спря, но не го включи в списъка. И той не бе в клуба, не бе и в спалнята, привлечен към силата като Ашър. Къде е той. Жан-Клод разтърка с ръце лицето си.

- Щях да ти кажа, когато реши, че не искаш повече трудни истини днес.

Отпусна ръцете си и ме погледна.

- Той е жив, щях да знам ако не бе.

- Да, вярвам, че би разбрала.

Имаше време, когато първият ми господар караше сърцето ми да бие. Силата Й ме изпълваше, съживявайки ме. Но силата Й идваше от нейния Господар на града, така че в действителност неговата сила ме изпълваше. Всеки вампир господар, на който принадлежах искаше кръвна връзка и всеки един караше кръвта ми да се движи, сърцето ми да бие. Тогава Бела, сама, главата на линията ми, ме взе, и ме изпълни. Тя бе като изпълването на океан и всички останали преди нея бяха само реки търсейки да се влеят в прегръдката Й. Постепенно, се изпълних със собствена сила. Но дори сега е нейната линия, която ме държи жив. Силата, която я прави това, което съм, ме държи жив. Деймиън идва от нейната линия, не от самата Бела, но от едно от децата Й, както и аз. Аз съм Господар на града и силата, която ме вдига, вдига и Деймиън. Когато направи връзката, която го свързва с мен, това го направи лоялен към мен, моята сила го изпълваше, моята сила караше сърцето му да бие. И разруших връзката с Нея, която го създаде.

- Правиш всички вампири под себе си, живи? - направих го на въпрос.

- Силата идва през мен, да, но само ако са от моята линия, моето наследство. Ако са наследници на други, вместо децата на Бела, тогава не, кръвната връзка не ни свързва толкова силно.

- Ами Ашър? Ти не караш сърцето му да бие.

Той кимна.

- Много добре, ma petite. Не, не го направих. Господар вампир е вампир, който има достатъчно сила, че сами се изпълват. Това е едно от нещата, което значи да си господар и една от причините много от старите вампири господари все още да убиват децата си, когато почувстват, че връзката се къса.

- Доброволно даваш твърде много информация и не мисля, че съм благодарна, очарователно е, но какво общо има всичко това с Деймиън?

- Ти вдигна Деймиън от ковчега му, изпълвайки го с некромантиката си като зомби. Ти спаси живота ми два пъти с некромантиката си. Ти създаде връзка между него и себе си.

В действителност знаех това, но глас

- Той ми каза, че не може да ми откаже, ако му дам директна заповед. И той искаше да ми служи. Плашех го.

- И трябва.

- Нямах намерение да го правя, Жан-Клод. Дори не знаех, че е възможно.

- Легендите разказват за некроманти, способни да контролират всички типове мъртви, не само обикновени зомбита. Някога бе практика на Съвета да убива всички некроманти на място.

- Господи, радвам се, че политиката се е променила.

- Да, - каза той. - Но ти увреди връзката ми с Деймиън. Първоначално не го разбрах, но когато се върна от Тенеси, не моята сила караше сърцето му да бие, а твоята.

Помня, че почувствах това в Тенеси, почувствах връзката помежду ни.

- Не го направих нарочно. - казах.

- Знам това, но ме остави с проблем, когато реши да се махнеш за повече от половин година. Деймиън е на повече от хиляда години. Макар да не е вампир господар, той е силен. Той вече няма връзка с ни едно вампирско родословие. Освободи го от всички вампирски връзки или мистичните връзки на лоялността. Той е твой, но ти не дойде да си го поискаш.

- Трябваше да ми кажеш.

- И какво би направила? Да го заведеш вкъщи да живее в мазето ти? Нямаше силата или контрола преди шест месеца да се оправяш с него.

- Но сега имам. Това ли казваш?

- Ти прогони Бела Морт. Една от най-силните в Съвета. Ако можеш да направиш това, ma petite, тогава може да се оправяш с Деймиън.

- Това е страхотно, но къде е Деймиън?

- Вече не можех да вярвам на лоялността му. Вече не го контролирам, разбираш ли, ma petite? Имаш вампир, който е два пъти по-възрастен и не можех да контролирам. И двете ме караха да изглеждам слаб в очите на другите, когато не можех да си позволя да бъда слаб и бе опасно, защото той знаеше, когато прикриваше аурата си и здраво се защитаваше. Не само Ричард и аз почувствахме загубата ти. Ти се откъсна от Деймиън и той малко... полудя.

Сега бях уплашена, сърцето ми заби в гърлото ми.

- Къде е Деймиън?

- Първо, ma petite, разбери, че не можеш да го вземеш със себе си тази нощ, защото да го успокоим ще отнеме поне няколко пълни часа.

- Просто ми кажи. - казах.

- Трябваше да го заключа, ma petite.

Гледах го.

- Да го заключиш? - той просто ме погледна и разбрах. - Той е бил заключен в ковчег с кръст за шест месеца?

- Горе долу, да.

- Копеле.

- Можех да го убия, ma petite, това биха направили други.

- Защо не го направи?

- Защото бе отчасти моя вината, че го изпратих при теб. Деймиън бе мой да го пазя и се провалих.

- Той е мой, мой да го пазя. - казах.

- И все пак, ти го изостави.

- Не знаех. Трябваше да ми кажеш.

- И преди шест месеца би ми повярвала? Или би си помислила, че е някаква игра, за да те върна в живота си?

Започнах да му казвам, че разбира се бих му повярвала, но се спрях и помислих за това:

- Не знам дали бих ти повярвала или не.