Окованият нарцис - Страница 94

- Плъхът също е плячка. - каза Рийс.

- Всичко, което е по-малко е плячка - каза Рафаел, - но плъховете са всеядни. Те ядат всичко, което пресече пътя им, дори хора, ако не могат да избягат. Плъхолакът не е малко нещо, г-н Рийс, достатъчно сме големи, за да сме хищниците, който съименниците ни не могат да бъдат.

Рийс се намръщи на всички ни. Ядосано поклати глава и помръдна напред показвайки китката си в лицето ми.

- Отхапи си добре, изглежда на всички ви харесва.

- Не бих правил това на твое място. - каза Рафаел.

- Послушай го, Рийс. - каза Мика.

Не казах нищо, но миризмата на плътта му бе опияняваща. Бе като екзотичен парфюм разпръснат по копринени чаршафи, с лекия мирис на прясно изречен хляб и някакво сладко желе размазано върху плътта. Нямах дума за това, но миришеше по-добре от всичко, което бях помирисвала в живота си.

Държах китката му, притискайки тънката му кожа към устните си преди да осъзная, че го правя. Кожата му бе толкова деликатна и можех да почувствам кръвта под тънкия като хартия слой на кожата му. Исках да направя повече от да я помириша. Исках да я вкуся, да почувствам плътта под зъбите си, да оставя топлата кръв да изпълни устата ми, да... Отдръпнах се от него и изпълзях покрай Мика, от другата страна на мястото, в далечния ъгъл, колкото се може по-далеч от лебедовия крал без да изкоча от колата. Трябва да е имало нещо на лицето ми, в очите ми, което го изплаши, защото очите му се разшириха, устата му едва се отвори:

- Господи, контролът ти наистина е лош.

Успях да кажа:

- Съжалявам.

- Наистина ли искаш да се сложиш по средата на стотици като нас? - попита Рафаел.

- Няма да бъда измамен - каза Рийс. - Няма да ме нараниш. От всичко, което съм чувал за Анита и теб, Рафаел, вие сте добри хора - погледна към Мика. - Него не познавам, но знам, че лебедите никога не са се съюзявали с никого. Те са били неутрални. Фактът, че подкрепям Анита и парда й ще значи нещо за вълците. Слаби сме като военни съюзници, но че всяко едно животно освен нейното собствено ще се съюзило с нейния пард би трябвало да значи нещо за техния Улфрик.

- Последният ви лебедов крал отговаряше през вече починалата лупа. - каза Рафаел.

- Така и чух. Макар че технически той бе лебедов принц, а не крал. Не знам какво дължеше на старата лупа, но предполагам, че е нещо свързано с изнудване, защото открих някой поляроиди, който биха те накарали да се изчервиш.

Трябваше два пъти да почистя гърлото си преди да мога да говоря.

- Каспар отказа да бъде в мръсните филми на Рейна, но цената за това е била да му помогне да интервюира хора за филмите.

Рийс ме погледна.

- Прослушване, какво имаш в предвид?

Свих се на кълбо и проговорих, но говорих през пулса биещ в главата си, усиления прилив на кръвта ми в тялото. Исках да съм до Рийс. Исках да го ухапя. Вместо това говорех:

- Каспър можеше да се променя формата си от лебед на човек, когато пожелае. Рейна го използваше да види дали някой не-превръщач би изперкал ако се промени по средата на секс.

Почувствах реакцията на Мика дори от разстояние. Рийс изглеждаше ужасен:

- Видяла си го?

- Не, но Рейна добре се постара да ми каже за това в детайли. Опита се да ме накара да гледам едно от представленията му, но имах по-приятни неща за вършене.

- Правил го е доброволно? - попита Рийс.

- Не - казах. - Определено не бе по негов избор. Изглежда го мразеше.

- Ние виждаме фактът, че можем да променяме вида си, когато пожелаем като голям дар. Ние сме един от малкото превръщачи, който могат да го правят толкова лесно.

- Това е защото дарът ви е или проклятие или роден талант, повече отколкото болест?

- Така мислим. - каза той.

- Каспър бе под проклятие. - казах.

- Чудиш ли се за мен?

В действителност гледах адамовата ме ябълка да се движи, докато говореше и се чудех какво ли ще е чувството да забия зъби в гърлото му, но вероятно бе факт, който е добре да запазя за себе си. Продължих да говоря, но мисля, че Мика и Рафаел добре знаеха колко назъбен бе контролът ми. Прегърнах себе си и продължих да говоря, защото тишината бе изпълнена с ужасни изображение, ужасяващи желания.

- Да, чудя се. - казах.

- Бях роден лебедов крал.

- Роден си лебедов крал, а не лебед. Това ли значи да си мъжки? Всичките ли лебеди са жени?

Той ме погледна, изучавайки лицето ми.

- Бях роден лебедов крал. Аз съм първият крал от повече от век.

- Всички други са избрани да водят или се бият за правото, но ти го караш да звучи като наследствена монархия. - казах.

- Така е, но не кръвното родство ни прави различни, макар да си лебед или върви в семейството ти или не. Но не наследяваш титлата.

- Тогава от къде знаеш? - попитах.

Очите му потъмняха, тъмно сиво като буреносно небе.

- Отговорът на това е нещо интимно.

- Съжалявам, не знаех.

- Ще ти дам отговора, който търсиш, ако ти ми отговориш да един деликатен въпрос. Вгледахме се един в друг. Сърцебиенето ми бе почти нормално. Можех да го гледам без да помирисвам кръвта под кожата му. Говорейки, слушайки, правейки нещо нормално помагаше. Бях човек с говор и висши функции, не животно. Можех да се справя. Наистина. Излязох от кълбото си, бавно.

- Питай каквото искаш да знаеш. - казах.

- Ти ли уби Каспар Гундерсон, последният лебедов крал?

Примигнах срещу него. Това бе неочаквано. Въпросът накара пулса ми малко да се усили.

- Не, не съм.

- Знаеш ли кой го направи?

Примигнах отново. Зачудих се дали мога да излъжа и дали той може да разбере или не. Накрая останах с истината.