Окованият нарцис - Страница 95

К оглавлению

- Да.

- Кой.

Поклатих глава.

- Няма да отговоря на това.

- Защо не?

- Защото щях сама да убия Каспар, ако не се бе изплъзнал.

- Знам, че е виновен за няколко смъртни случая и че се е опитал да те убие и някой от приятелите ти. - каза Рийс.

- Малко по-гадно е от това - казах. - Той взимаше пари от ловци и ги снабдяваше с превръщачи.

Рийс кимна.

- Той също така превърна няколко лебеда под негова грижа в жертви. Мисля, че той и старата лупа споделят нещо - сексуален садизъм.

- Затова ли твоите момичета, както го изложи, бяха в клуба с Натаниел.

- Да, не играя подобни игри и те започнаха да копнеят за това.

Кимнах.

- Симпатизирам ти. - казах.

- Отговори искрено на въпросите ми, не мога да направя по-малко.

Той започна да разкопчава ризата си.

Погледнах към Мика, който сви рамене. Погледнах към Рафаел, който поклати глава. Приятно, че никой от нас не знаеше защо се съблича.

Той остави ризата си разкопчана и започна да вади долното риза от панталона си. Бе на път да покаже мекия си корем и не бях сто процента сигурна в контрола си ако го видя. Пулсът ми отново бе в гърлото. Тъй като явно никой от мъжете нямаше да попита, аз попитах:

- Защо се разсъбличаш.

- Да ви покажа символът на своя кралски сан.

Гледах се в него.

- Извинявай?

Рийс ме погледна.

- Не се тревожете, мис Блейк, няма да ви изненадам.

- Не се тревожа дали ще ме изненадате, Рийс, а това че... - но така и не довърших, защото той показа бялата, бялата кожа на стомаха си. В тъмнината на колата можех да видя пулса му точно зад пъпа му. По дяволите, почти можех да го вкуся в устата си, сякаш вече съм забила зъби в нежната кога, сякаш вече ядях пътя си към по-важните части. Нещо бе странно в цвета на косата на гърдите му. Бе почти твърде добре, твърде тънка, твърде деликатна, правейки бяла линия надолу към центъра на гърдите ми и разделяйки се като обърнах триъгълник около пъпа му, после надолу в панталоните му.

Бях на пода, пълзейки към него и не помнех да съм стигнала до там. Спрях и се притиснах към краката на Мика.

- Не помня да съм напускала мястото си. Губи ми се време.

Мика постави ръце на раменете ми.

- Случва се, когато звярът ти те контролира, в началото. Първите няколко луни ще бъдат почти изцяло забравяни, докато не почнеш да приемаш спомени и това ще отнеме време.

Рийс се бе облегнал назад в седалката си, полунаведен, разкопчавайки колана си.

От толкова близо можех да видя или си помислих, че виждам какво бе нередно в космите на гърдите и стомаха му. Опитах се да се придвижа напред, но Мика ме задържа, ръце стиснали раменете ми. Протегнах ръка и можех да докосна с пръсти стомаха на Рийс. Лекото докосване на пръстите ми над кожата му го накара да спре да разкопчава колана и да ме погледне.

Не бе коса.

- Пера - казах нежно, - като пухът на малко пиленце, толкова меко.

Исках да прокарам ръце по повърхността, да търкам тялото си в перата и топлината на кожата му. Можех да чуя сърцето в гърдите му да тупти и тогава го погледнах, срещнах погледа му. Пулсът му бушуваше в шията му като заклещен и можех да почувствам страха му. Това единствено докосване на ръката ми, мекият ми замечтан глас го бе изплашил.

Ръцете на Мика обвиха врата и раменете ме и ме дръпнаха срещу тялото му с крака от двете ми страни. Той се обърна към мен, притискайки лице към моето и каза:

- Ссссшшш, Анита, ссссшшш.

Но бе повече от гладкия глас. Можех да почувствам звяра му да вика моя сякаш прокарваше ръката си през тялото ми, но по-силно. И докосването накара тялото ми да се стегне, да се подмокря. Собственият ми пулс бе в гърлото ми.

- Какво направи? - попитах без дъх.

- Гладът може да бъде превърнат в секс. - каза Мика.

- Нямаше да се храня. - казах.

- Кожата ти се нагорещи. Тялото си повишават температурата си точно преди да се променят като човек преди припадък.

Обърнах все, все още в ръцете му, наполовина притисната между коленете му.

- Помисли си, че ще се променя?

- Обикновено отнема седмици или поне до първото пълнолуние за първата смяна на вида. Но ти изглежда имаш проблеми по-бързо от нормално. Ако се промениш за първи път тук, не мисля, че нито Рафаел или аз ще успеем да те задържим да не разкъсаш Рийс.

- Първата промяна и много жестока - каза Рафаел, - и дори задната част на лимузина не предоставя много място за криене или бягство.

Рийс ме погледна само на инчове от мен, все още държана в ръцете на Мика, тялото му и знаех, че не е романтично. Държеше ме в случай, че разсейването със секс не проработеше:

- Тя е Нимир-Ра повече от година. - каза Рийс.

- Но все още човек, поне до скоро. - каза Рафаел.

Рийс ме гледаше още секунда-две, после каза:

- Много добре, имам рожденен белег във формата на лебед. Семейството ми знаеше от раждането ми какво съм предназначен да бъда.

- Чувал съм подобни неща - каза Мика, - но си мислих, че е легенда.

Рийс поклати глава:

- Много си е истинско.

Върна се на мястото си, закопчавайки ризата си от долу нагоре.

- Каспар имаше пера вместо коса. - казах.

- Бе ми казано, че ако живея достатъчно дълго това ще стане и с мен.

Имаше нещо в гласа му, което подсказваше, че не очакваше с нетърпение този прогрес.

- Не звучиш щастлив. - казах.

Погледна ме, до закопчавайки ризата си.

- Някога сте била човек, мис Блейк. Аз никога не съм бил човек. Бил съм роден лебедов крал. Отгледан съм да заема мястото си като техен крал от най-ранните си спомени. Нямам идея какво е. Настоях да отида в колеж и да получа научна степен, но може никога да не я използвам, защото да ходя от място на място грижейки се за другите лебеди ме прави много зает.