Окованият нарцис - Страница 100

100

- Ако трябва да избираш между това да спасиш Мика или да спасиш Анита, който ще избереш? - попита Рафаел.

Мърл погледна настрани, но Ноа каза:

- Мика.

- Точно така.

- Няма ли твоите плъхове да почувстват същото колебание между теб и Анита както моите леопарди? - попита Мика.

- Не, защото аз имам бодигардове. Моите родере, моята банда, се състои от подкрепления и професионални войници. Защо си мислиш, че Рейна и Маркус се съгласиха на условията, когато Ричард им ги постави? Никога не биха имали съюз с нас ако не бяхме по-силни от собственият ни брой.

- Аз не...

Той наистина докосна устните ми с пръстите си.

- Не, Анита. Когато това свърши и си истинска Нимир-Ра, тогава ще трябва да подсигуриш сама подкреплението си. Дотогава, ще споделя.

Дръпнах ръката му от устата си.

- Не мисля, че е нужно.

- Аз мисля.

- Съгласна съм. - каза Клаудия.

Накрая Мика каза:

- Съгласен.

Мърл и Ноа го изгледаха смешно, после размениха погледи помежду си.

- Аз не съм се съгласила на това. - казах.

Натаниел се облегна на мен и каза:

- Ако не се предадеш за това, ще седим тук и след час.

Вгледах се в него.

Той се усмихна и сви рамене.

Обърнах се към бодигарда чудейки се. Тя ме погледна, с безчувствено лице, все едно за нея нямаше дали е така или иначе. Мъж се премести до нея. Той бе около два инча по-нисък от нея, с широки рамене и имаше толкова много татуировки, че за секунда си помислих, че носи цветна риза с дълги ръкави. Танковото му горнище бе малко и стегнато около гърдите му. Джинси и работни завършваха тоалета му. Те обръснат, с татуировка на дракон извиваща се около ушите му и задната част на черепа. Дори на звездна светлина можеш да видиш, че дизайнът на татуса бе оригинален и добре направен.

- Как се чувствате да рискувате живота си за някой, който сега срещате?

- Ти спаси живота на нашия крал - каза мъжа. - Дължим ти живот.

- Дори ако е вашият собствен. - казах.

- Тогава това ще да бъде. - каза той.

Погледнах към жената.

- И ти си съгласна с това?

- Както каза Игор, дължим ти го.

Винаги съм се чувствала некомфортно, когато хората са готови да поставят моята сигурност за сметка на тяхната. Наистина не ми бе удобно с бодигардове, но, какво по дяволите? Подадох им ръка. Те си размениха погледи, после взеха ръката ми. Игор ме докосна сякаш се боеше, че ще се счупя, а Клаудия се опита да ме стисне достатъчно сила, че да заплача. Не го направих. Усмихнах й се с удоволствие, защото знаех, че няма наистина да ме нарани. Тя искаше да види дали ще се сгърча. Доволната ми усмивка я изненада, но тя пусна ръката ми. Ръката ми наистина болеше малко и ако оздравителните ми сили не бяха силни, щях да съм посинея на сутринта. Мамка му. Рафаел се обърна към някой от плъховете си, давайки инструкции, оставяйки се маса с двамата бодигардове.

- Игор истинското ти име ли е? - попитах.

- Прякор.

- Какво е истинското ти име?

Той се усмихна и поклати отрицателно глава.

- Какво би било по-зле от Игор? - попитах.

Той се усмихна по-широко хилейки се.

- Искаш ли да знаеш?

Накара ме да се усмихна и част от тежестта в гърдите ми се отиде. Почти би си помислил човек, че се радвам да имам собствени бодигардове. Е, не и аз. Нямах нужда от никакви бодигардове. На-вероятно нямаше да са ми нужни, но екстра мускулите са като екстра амунициите. Ако ти потрябват, по-добре да ги имаш, ако не ти трябват, винаги може да се върнат в кутията.

Истината бе, че се чувствах повече защитнически към леопардите си, отколкото защитена от тях. Тъжно, но истина. И не се доверявах напълно на Мърл, или Ноа, или Мика. Той криеше неща от мен и не ми харесваше. Някой жени никога не са доволни. Рафаел се отдалечи от хората си, давайки им инструкции със спокоен глас. Мика се придвижи по-близо до мен с Мърл и Ноа на много внимателно разстояние. Погледнах Мика и изведнъж не можех да стоя толкова близо до него и да не го докосна. Протегнах ръка към него, очите му се разшириха, но все пак взе ръката ми. Ръката му се плъзна над моята в играта на пулсиращи топли вълни, който почти ме оставиха без дъх. Видях подобна реакция и на неговото лице. Какво ставаше? Отдръпнах ръката си от него и бе като да я извадя от разтопено тофу, толкова лепкаво.

Погледнах само, за да разбера, че с изключение на Клаудия и Игор, бяхме заобиколени от леопарди, неговите и моите. В мига, в който срещнах очите на Натаниел, силата премина през мен. Обърнах се от него към Чери и бледите й очи се разшириха. Силата бе толкова много, че бе като да се опитваш да дишаш през течност, сякаш болеше въздуха да остане долу. Силата премина между мен и Зейн, Вивиан и Калеб, който бяха следващите в кръга. Калеб, който не харесвах особено. Но докато търсех лицето му, силата премина между нас както бе направила с останалите.

Той се сви, с ръце на гърдите, сякаш е почувствал удар там. Гласът му бе странен:

- Какво правиш?

- Тя е Нимир-Ра. - каза Мика.

Обърнах се към нето, но при обръщането срещнах първо погледа първо погледа на Ноа. Силата премина между мен и този непознат, и страх се появи на лицето му. Бях странно спокойна; чувствах го правилно, добре. Джина се премести по-близо до Мърл и това привлече погледа ми. Силата премина през нея от мен. Бяхме като някакъв огромен кръг от енергия, споделяйки, плувайки, растейки. Сълзи се появиха на лицето на Джина; тя проплака нежно, притискайки се в ръката на Мърл. Срещнах погледа му последен, все едно така трябваше и той се опита да се извърне, но не бе свързано с очите, а ставаше дума за вниманието ми към него. Силата, моята сила, моя звяр, го забеляза.

100