Окованият нарцис - Страница 105

105

Якоб или трябваше да излъже или обяви намеренията си и изражението на лицето му казваше ясно, че не бе готов да го направи.

Женски глас се чу от дясно, ясен и кънтящ сякаш бе тренирала на сцена:

- Не се ли отклоняваме от работата ни? Аз от една страна, съм много заинтересувана от избора на нова лупа.

Жената бе висока, но цялата в къдрици, разкошна по начин като филмовите звезди от 50те са били. Тя изглеждаше нежна, женствена, и все пак бе застанала на земята по полюшващ се начин, наполовина секси, наполовина хищнически, сякаш би те примамила играейки си на жертва, да те изчука, докато плачеш за милост и тогава да изяде лицето ти.

- Ще стигнем до избирането на нова лупа. - каза Ричард.

Тя падна на колене пред трона, заглаждайки роклята си под бедрата, като дама, макар че остави достатъчно за Ричард да види, докато гледаше надолу към нея. Не я харесвах особено.

- Не можеш да ни виниш за нетърпението, Улфрик. Една от нас - тя се поколеба, бивайки сигурна, че това „нас” бе от благоприличие, - ще бъде избрана за лупа и стане твой партньор всичко в тази величествена нощ.

Гласът й се снижи до тихо мърморене, достатъчно ясно да бъде чута.

Не, не я харесвах. Нямах място да говоря с Мика до себе си, но нямаше значение. Логиката няма нищо общо с това. Исках да сграбча тази боядисана червена коса и да я нараня. Докато Мика не докосна ръката ми, не осъзнах, че освобождавах един от ножовете на китката си. Понякога докосвам оръжието си, когато съм нервна, понякога тялото ми просто предава мислите ми. Накарах ръката си да остане на място, но не бях много щастлива.

- Върни се при останалите кандидатки, Парис. - каза Ричард.

Той бе внимателен да не я поглежда, сякаш се боеше да го направи. Не направи нещата по-добри, влоши ги.

Тя се протегна напред, поставяйки ръка на коляното му. Той подскочи.

- Не можеш да ни виниш за нетърпението, Улфрик. Всички те очакваме от толкова дълго.

Лицето на Ричард бе изпълнено с гняв:

- Силви. - каза той.

Силви се усмихна и бе усмивка на искрено злорадство. Тя сграбчи китката на Парис и я издърпа, не много нежно, на крака. Парис можеше и да бъде с два инча по-висока, но силата на Силви, нейния звяр, я караше да изглежда десет фута висока.

- Улфрик ти каза да се върнеш и останеш при другите кандидатки. Направи го.

Наклони леко Парис към земята. Жената леко се препъна, но въпреки позицията си, внимателно плъзна тънката рокля над бедрата си.

Силни се обърна да се върне на мястото си, до Ричард, когато Парис каза:

- Чух, че го харесваш грубо.

Силви замръзна и не бе нужно да виждам лицето й, за да почувствам внезапната ярост, която премина през нея. Знаех, преди тя да се обърне, бавно, с напрегнати мускули, че очите й блестят в кехлибарено вълчи цвят.

- Какво каза?

- Силви. - каза Ричард с нежен глас.

Не бе команда, а молба. Мисля, че ако го бе казал като команда, тя би се борила, поискала някакво удовлетворение. Но бе молба... Тя се обърна към Ричард.

- Да, Улфрик.

- Заеми мястото си, моля.

Тя се върна на мястото си, като Фреки, от дясната му страна. Но гневът бе около нея, почти видим, като горещината на летен път.

- Извинявам се на лебедовия крал, че не го разпознах по-рано, но сме се виждали само веднъж.

- Да - каза Донован Рийс. - Помня.

- Добре дошъл в нашия лупанар. Бих ти дал свободен достъп между нас, но трябва да знам защо си тук, преди да го направя.

- Тук съм защото Нимир-Ра спаси моите лебеди от хората, който почти я убиха. Тя рискува живота си за тях. Тук съм тази вечер като съюзник.

- Не мога да ти дам свободен достъп, Донован, защото ако нещата не потръгнат добре, ще бъде битка. Ако си съюзник на Анита, ще си по средата й.

- Тя рискува живота си за хората ни, не мога да направя по-малко.

Ричард кимна и видях разбирателството преминало между тях. Птици на честта, така да се каже.

- Тя спасява ли всеки превръщач, който види в беда ? - попита Якоб и го направи да звучи подигравателно.

Ричард започва да казва нещо и Силви направи стъпка напред, докосвайки ръката му. Той леко кимна и я остави да говори:

- Колко от нас Анита е спасила от мъчения или смърт?

Тя дигна собствената си ръка.

Джамил излезе от зад трона и повдигна ръката си. Всичките ми леопарди вдигнаха ръка като малка гора от благодарност. Рафаел вдигна ръката си. Накрая видях Луис, неговия лейтенант и гадже на Рони. Той леко ми кимна и повдигна ръката си.

Ричард се изправи и вдигна ръката си. Имаше и други ръце тук и там. Тогава Ървинг Грисуолд, посредствен репортер и върколак, пристъпи напред. Очилата му се отразяваха на светлината на огъня, така че изглеждаше сляп. Изглеждаше като висок, леко плешив херувим с огнени очи.

- Какво щеше да стане ако Анита не бе спасила Силви от мъченията на вампирския съвет? Силви е силна, но какво, ако бе пречупена? Тя е достатъчно доминираща да повика повечето от нас, да ни накара да дадем себе си на вампирския съвет - Ървинг повдигна ръката си. - Тя спаси всички ни.

Ръце се вдигнаха сред върколаците, докато почти половината от тях бяха вдигнали ръце. Това стегна гърлото ми, очите ми горяха. Нямаше да плача, но ако някой ме прегърнеше, не можех да бъда сигурна за това.

Луис пристъпи напред, малък, тъмен и красив, с късо подстриганата си черна коса:

- Рафаел е силен крал, толкова силен, че ако вампирския съвет го бе пречупил, никой от нас не можеше да откаже повика му. Всички щяхме да бъдем на милостта им. Всички видяхме какво му бяха причинили и колко дълго му отне да оздравее. Анита спаси всички родери в този град.

105