Окованият нарцис - Страница 111

111

- Счупи ми носа!

Бях в защитна позиция, онази, която научих по кенпо, за всеки случай, но не се опита да ме удари обратно. Мисля, че знаеше, че има твърде много хора наблизо търсейки си извинение да го ударят. Якоб бе слаб, но бе по-умен отколкото изглеждаше и не толкова арогантен.

- Аз съм лупа на клана Тронус Роки. Може би само за тази нощ, но съм лупа тук. И той е Улфрик и ти ще покажеш уважение!

- Нямаш право да поставяш под въпрос Гери на този клан. Заслужил съм си мястото. Ти просто чукаш Улфрик.

Засмях се и се вгледах в него, правейки го несигурен.

- Знам закона на глутницата, Якоб. Няма значение как съм получила работата. Всичко, което има значение е че съм лупа и това значи, че освен за Улфрик, думата ми е закон. Очите му бяха несигурно и първата истинска следа от страх се появи, като горчива миризма във вятъра.

- Ти ще бъдеш детронирана като лупа. Думата ти не значи нищо тук.

- Аз съм Улфрик тук, Якоб, не ти, и казвам чии думи значат нещо и чии не. Докато нямаме церемония за скъсване на връзките й с глутницата ни, Анита е все още лупа, и ще подкрепя каквото тя казва.

- И аз. - каза Силви.

- И аз. - каза Джамил.

Шанг-Да каза:

- Подкрепям своя Улфрик във всичко.

- Тогава нека да имаме малко ирония - казах. - След като бе идея на Якоб да сложи Грегъри долу в oubliette, нека да заеме мястото му там.

Якоб започна да протестира, ръце все още опитващи се да спрат кръвта от носа му.

- Не можеш да направиш това.

- О, но тя може - каза Ричард и имаше студенина в него, която не бях виждала преди. Сам не би му хрумнала подобна идея, но му хареса. Това ме остави за узная колко изнервен е бил с Якоб.

- Страхотно - казах. - Ще отидем ли като цивилизовани превръщачи до oubliette и спасим Грегъри?

- Няма доброволно да сляза в дупката - каза Якоб. Гласът му звучеше малко смешно, въпреки цялата тази кръв и смачкан нос, но той звучеше като себе си. Не би трябвало.

- Твоя Улфрик и твоята лупа решиха да отидеш - каза Силви. - Да откажеш на заповедта е да отречеш авторитета им.

Джамил продължи:

- Да отречеш авторите им е да бъдеш обявен извън закона на клана.

Якоб се вгледа в мен, когато каза:

- Ще се подчиня на моя Улфрик, но няма да призная Нимир-Ра за моя лупа.

- Ако аз кажа, че е лупа, тогава да отречеш, е да поставиш авторитета ми като Улфрик.

- каза Ричард.

Очите на Якоб трепнаха към Ричард.

- Гласувахме да не е наша лупа.

- Гласувам да се върне - каза Ричард, гласът му бе дълбок и тих, но достатъчно ясен да бъде чут.

- Нека има друго гласуване - каза Якоб, все още опитвайки се да забави кръвта от лицето си. - Пак ще гласувам против нея.

- Не, Якоб, не ме разбра. Казах, че гласувам да се върне, не ти, не някой друг, само аз. Очите на Якоб се разшириха.

- Проповядваш за демокрация в действие откакто се присъединих към тази клан. Отказваш се от всичко, сега?

- Не всичко, но не гласуваме за Фреки, или Гери, или за Хети и Скол. Не гласуваме за Улфрик. Защо трябва да гласуваме за лупа?

- Тя се чука с Нимир-Радж. Само заради това трябва да бъде прогонена като лупа.

- Това е мой проблем, не твой или на глутницата.

- Ти също ли ще я чукаш? Мислиш ли, че Нимир-Радж ще споделя?

Ричард започна да казва нещо, но Мика проговори първи, правейки стъпка напред от останалите, пазачите му го последваха.

- Защо не попиташ самия Нимир-Радж?

Ричард ме погледна, с въпрос в очите. Свих рамене.

- Попитай го, Якоб - каза Ричард. Кръвта почти бе спряла да капе от устата на Ричард.

- Възразяваш ли ако Улфрик чука твоята Нимир-Ра?

Якоб все още кървеше като заколено прасе. Гърдите му, стомаха, дори отпред на шортите му бе просмуквано с кръв.

- Бих се съгласил на всички условия, който Анита пожелае, стига да остане моя Нимир-Ра и любима.

- Ще я споделиш с друг мъж? - каза Якоб, с глас изпълнен с недоверие.

- С двама други мъже. - каза Мика.

Това провлече вниманието на почти всички към него. Погледнах го, но главно гледах реакциите на другите, особено на Ричард. Другите бяха шокирани, Ричард замислен, сякаш Мика най-накрая е направил нещо,което не мрази.

- Тя е човешкият слуга на Господаря на града. Бивайки моя Нимир-Ра не променя нещата. Почувствах белега, който ги свързва и не е нещо, което може да се прекъсне, както изглежда, и белега свързващ я с Улфрик няма да се прекъсне.

- Нищо не я свързва с Улфрик, освен упоритостта й и неговата. - каза Якоб.

- Така ли мислиш? - Мика го направи на въпрос.

Якоб изглеждаше несигурен. Кръвта от носа му най-накрая бе започнала да намалява.

- Видял си повече отколкото аз, ако си мислиш, че все още имат специална връзка.

- Повече отколкото всеки от нас е видял.

Това дойде от Парис, която бе избутала пътя си до началото на тълпата.

- Аз съм Нимир-Радж, разбира се, че виждам повече от теб.

Гласът му го направи толкова логично, толкова въпрос на факти.

- Аз съм Гери, трети по линия за трона.

- Ноа е трети по линия. Мисля че ако го попиташ, той ще каже, че също не е видял това, което аз. Трети по линия да бъдеш Нимир-Радж или Улфрик не е същото като да си истинското нещо.

Не мислех да дам на Мика онзи благодарствен поглед, който исках. Все още бяхме твърде надълбоко в сферата на блъфа и не достатъчно сигурно от другата страна.

- Не може наистина да споделяш своята лупа с двама други мъже - каза Парис.

Бе избутала пътя си да застане пред Ричард, с гръб към мен. Или искаше да бъде оскърбителна или е глупава. Може би и двете.

Ричард погледна надолу към нея и не бе приятелски поглед. Някак си не мисля, че Парис някога е имала добра позиция да бъде лупа, не и с Ричард начело.

111