Окованият нарцис - Страница 138

138

-Защо е така?

Той сви рамене.

-Защо среброто ни убива, а желязото не?

-Разбрах. - казах.

Прекарах ръка по все още влажната си коса. Бях се изкъпала и наистина носех пижама, не огромна тениска, което бе обичайното ми спално облекло. Макар че пижамата бе твърде голяма дума за елмазено зелена камизола и съчетаващи се гащета. Имах дълга до земята роба в същия нюанс зелено, така че всичко бе покрито, но Натаниел знаеше, че не съм облечена така заради него. Или поне се надявах да знае.

Той ме наблюдаваше да преминавам през стаята с внимателни очи. Бяхме преминали линия, той и аз, и белега на гърдата му продължаваше да ми го напомня. Не мисля, че Ричард би толерирал с Натаниел да споделяме леглото, не че наистина очаквах тримата да се скупчим заедно. Ох, по дяволите, не знаех какво да очаквам. Очаквах Ричард да дойде при мен след душа си. Но той бе изморен и бе изгрев, и бях уморена.

Прозвуча леко почукване по вратата. Казах:

-Влез. - като сърцето ми туптеше малко по-бързо.

Мърл отвори вратата и аз се надявах разочарованието да не се покаже на лицето ми. Неговото собствено лице не показваше нищо, така че не можех да предположа какво вижда на моето.

-Улфрик е в кухнята - изглеждаше некомфортно. - Той плаче.

Очите ми се разшириха.

-Моля?

Мърл погледна надолу, после нагоре, почти предизвикателно.

-Заповяда на бодигардите си да излязат от стаята и той плаче. Не знам защо.

Примигнах. Въпреки че бях уморена, бях развълнувана от мисълта за Ричард в къщата си, за него да дойде при мен, може би. Вместо секс щяхме да имаме нова сесия на държане на ръце и плачене на рамото. Мамка му.

Свих рамене и се опитах да се накарам да стоя изправена отново. Не ми трябваше да питам защо Мърл ми каза. От кого другиго Ричард би приел утеха? Дори не бях сто процента сигурно, че ще приеме утеха и от мен.

Отидох при вратата. Мърл я задържа отворена за мен и минах под ръката му без да ми се налага да се навеждам.

-Благодаря, че ми каза, Мърл. - промълвих, докато тръгнах към мрачната дневна. Шанг-Да се бе опрял на вратата до отворения коридор, който водеше към кухнята. Изглеждаше повече не на място отколкото съм го виждала преди. Не искаше да срещне очите ми. Какво ставаше?

Калеб се бе настанил на дивана с одеало и допълнителна възглавница. Стоеше изправен, с одеялото около кръста му. Бе гол от кръста нагоре и сигурно гол от кръста надолу, ако никой не го бе накарал да носи гащи. Надявах се някой да му е напомнил да постави чаршаф на дивана. Наблюдаваше ме как преминавам стаята и дори на бледата светлина на кухнята не ми харесваше как очите му ме следят.

-Хубава роба. - каза той.

Пренебрегнах го и отидох към вратата. Ричард седеше на кухненската маса, отворил всички завеси, така че стаята бе изпълнена с нежната светлина на изгрева. Дългата му до раменете коса бе изсушена до меха, пухкава маса. Никога не можех да изсуша косата си без да я превърна в нещо тънко и ужасно изглеждащо. Светлината на ранната сутринта накара косата му да изглежда по-златиста от обикновено, не кафява. Погледна нагоре и осъзнах, че златистият ефект има очертания на ореол заради изгряващото слънце. Рисуваше множество блестящи златни лъчи около него, оставяйки косата му светло кестенява около лицето, карайки кожата в центъра на тялото му да изглежда дори по-тъмна отколкото е, почти като сянка.

Имах момент да видя блясъка на сълзите на затъмненото му лице, тогава той наведе глава и се извърна на стола си, така че да не го виждам. Движението постави повече от тялото му на изгарящата златиста светлина, но илюзията за ореоли и сенки бе изчезнала.

Вървях до масата, останах достатъчно близо да докосна голите му рамене, несигурна дали трябва.

-Ричард какво има?

Поклати глава без да ме поглежда.

Протегнах ръка, докоснах нежно гладкостта на рамото му. Не ми каза да се махам и не се отдръпна. Добре. Докоснах сълзите по бузата най-близо до мен, избърсвайки ги с ръката си. Напомни ми как утеших Натаниел по-рано.

Докоснах брадичката на Ричард, обръщайки лицето му към своето, и избърсах сълзите на другата му буза с края на робата си.

-Говори с мен, Ричард, моля те.

Той се усмихна. Може би бе „моля”, не използвах често тази дума.

-Никога не съм виждал това преди.

Докосна много нежно плата.

Нямаше да бъда разсеяна, дори от него, забелязващ какво нося с него в ума си.

-Трябва да си уморен колкото и аз, Ричард. Какво те задържа?

Погледна надолу, после нагоре и имаше такава тъга в тъмните му очи, че почти казах не, недей, но той имаше нужда да говори.

-Луиза е в затвора, а Гай е мъртъв Кимнах.

-Не разпознавам имената.

-Луиза е една от най-новите върколаци - погледна отново надолу, без да срещне очите ми. - Гай е нейният годеник... съпруг, починал съпруг.

Покри лицето си с длани, поклащайки глава отново и отново.

Задържах китките му, навеждайки ръцете му, за да видя очите ме.

-Ричард, говори с мен.

Ръцете му се превърнаха в хватка, държаща ръцете ми. Държахме ръце, докато наблюдавах болката в очите му да се превръща в думи.

-Луиза убила Гай на техния меден месец, вчера. Получих обаждането точно преди да дойда тук.

-Не разбирам. Ужасно е, трагично, но... - казах.

-Бях нейният спонсор. Тренирах я да контролира звяра си и тя изгубила този контрол на своя меден месец по време на...

Наведе глава и повдигна ръцете ми, така че челото му да почива върху опакото на ръцете ми.

-Тя е изгубила контрол по време на секс. - довърших вместо него.

Той кимна, лицето му все още бе притиснато към дланите ми.

138