Окованият нарцис - Страница 147

147

39

Спах като дрогирана, тежко с фрагменти от сънища или нищо. Не знаех кога съм се разбудила, но нещо ближеше бузата ми. Ако ме бяха разтърсили или повикали по името, можеше да съм способна да го игнорирам, но някой да ближе бузата ми с дълги движения бе нещо, което не можех да игнорирам.

Отворих очите си и открих лицето на Чери толкова близо, че не можех да го фокусирам. Тя се отдръпна достатъчно, че да не я виждам двойно , после каза:

-Имаше кошмар. Помислих, че трябва да те събудя.

Гласът й бе неутрален, лицето празно, бодро по анонимен начин. Това бе нейното полицейско лице, бодро, успокояващо, казващо ти нищо. Фактът, че бе гола, лежаща на една страна, опряла се на единия си лакът, така че тялото й да се показва в дълга линия, изглежда не смущаваше нейния професионализъм. Никога не бих могла да го докарам гола. Без значение какво друго ставаше винаги бях наясно, че нямам дрехи по себе си. -Не помня какво съм сънувала. - казах.

Повдигнах ръка да избърша мокрото около бузата си.

-Солена си заради всичкия плач. - каза тя.

Леглото се размърда и Зейн се показа покрай другото ми рамо.

-Мога ли да оближа другата буза?

Това ме накара да се разсмея и бе почти чудо да му позволя да го направи, почти. Седнах и почти веднага съжалих. Цялото ми тяло бе сковано и наранено, болеше, все едно съм била пребита. По дяволите, чувствала съм се по-добре след някои побоища, които съм преживявала пред години. Прегърнах одеалото към себе си, отчасти да прикрия голотата си, отчасти, защото ми бе студено.

Облегнах се на леглото, намръщена.

-Казваш кошмар. Колко е часът?

-Около пет. - каза Чери. -Можех да кажа дневен кошмар, ако искаш, но във всеки случай ти... - тя се поколеба, - хленчеше в съня си.

Прегърнах още повече одеалото.

-Не помня.

Тя седна, галейки коленете ми над одеалото.

-Гладна ли си?

Поклатих глава.

Тя и Зейн размениха един от онези погледи, които казват колко притеснени са за теб хората. Разгневи ме.

-Вижте, добре съм.

Погледнах ги.

-Ще бъда добре.

Не изглеждаха убедени.

-Трябва да се облека.

И двамата просто седяха там, гледайки ме.

-Което значи да станете и да ми дадете малко пространство.

Размениха още един от онези погледи, което ме издразни, но с кимане от страна на Чери и двамата станаха от леглото и отидоха към вратата.

-И се сложете някакви дрехи. - казах.

-Ако те нака да се чувстваш по-добре. - каза Чери.

-Прави го. - казах.

Зейн леко се поклони.

-Желанието ти е заповед за нас.

Това бе в действителност малко твърде близо до истината, така че го подминах. Когато си тръгнаха избрах някои от дрехите си и се отправих към банята без да ме види никой. Криех се, но тази сутрин, нека бъде този следобед, не ми пукаше достатъчно, че да ме притеснява.

Бях възможно най-бърза в банята и поради някаква причина не ми хареса да се гледам в огледалото. Опитвах се да не мисля и виждайки очите си да ме гледат обратно като шокирана жертва, правеше не мисленето още по-трудно, защото бях бледа и стресната. Облякох обикновеното си черно бельо и съвпадащ сутиен. Бях достигнала до момента, където дори вече не притежавах бял сутиен. Виновен е Жан-Клод. Черни чорапи за джогинг, черна блуза поло, кобур за рамото запълнен с Браулинга, Файърстартер в държача на панталона отпред почти се губеше под черната блуза. Дори добавих превръзките за китките с два сребърни ножа. Не ми бе нужна толкова огнена мощ, за да се разхождам из къщата, особено с толкова много превръщачи наоколо, но не се чувствах добре, все едно света ми днес е по-малко солиден от вчерашния. Винаги съм мисли, че Ричард и аз ще измислим нещо. Не бях сигурна какво, но нещо. Сега, вече не го вярвах. Нямаше да измислим нещо. Нямаше да бъдем нещо друго освен минимума един за друг. Не бях сигурна дали поканата му да бъде Болверк е още валидна. Надявах се. Можех да го загубя като мой любовник, но не можех да му позволя да разпадне глутницата. Ако не си съдействахме, не съм сигурна как щях да го сторя, но това бе проблем за друг ден. Днес целта ми е да оцелея, просто да мина през деня. Натрупах оръжията си около себе си като успокояващи обекти. Ако бях сама в къщи или само с Натаниел, бих носила Зигмунт, плюшения ми пингвин, заедно с мен. Толкова лош бе денят.

Имаше момент, в който видях отражението си в огледалото в спалнята, когато спрях и трябваше да се усмихна. Изглеждах сякаш съм облечена с елегантността на наемен убиец. Дразнила съм някоя от приятели ми, които са наемни убийци или ловци на глави, относно модното им облекло, но понякога трябва да вървиш със стереотипа. Освен това, изглеждах страхотно в черно. Черно на черно караше кожата ми да изглежда почти прозрачна, все едно трябва да блести. Очите ми бяха плуващо черно. Изглеждах почти елегантно като обезкрилен ангел имащ лош ден. Добре де, може би паднал ангел, но ефекта бе все още същия. Отдавна научих, че ако се чувстваш необичана от мъжа на живота си, най-доброто отмъщение е да изглеждаш добре. Ако наистина исках да следвам стратегията, щях да си сложа грим, но майната му. Бях още във ваканция. Не носех грим по време на ваканция.

Имаше навалица в кухнята. Заповедта всички да носят дрехи бе взета присърце. Чери носеше изрязани къси дънки и мъжка риза с откъснати ръкави, така че малки нишки конец декорираха рамото. Бе вързала краищата на ризата, така че стомахът й се показваше, докато се движеше из кухнята. Погледът на Зейн я следваше където и да отиде. Не бях сигурна как Чери се чувства около него, но Зейн започваше да се държи като влюбен мъж или най-малко сериозно прелъстен. Той седеше на масата носейки кожените панталони, който бе свалил миналата нощ, игнорирайки кафето си и гледайки Чери.

147