Окованият нарцис - Страница 149

К оглавлению

149

Игор каза:

-Опита се да се сприятели с Клаудия.

-И мен. - каза Чери.

Погледнах от усмихнатото лице на Чери към намръщеното на Клаудия.

-И не кърви нито има нещо изкълчено?

-Не бе нужно да го наранявам - каза Клаудия, - само да бъда много, много ясна.

Тонът на гласа й и погледа в очите й накараха моите собствени очи да захладнеят. Не знаех дали някога съм срещала жена, коя то да има подобен ефект върху мен. Не искам да звуча като сексист като кажа, че бе по-изнервящо, че е жена, но бе истина.

Ноздрите й се разшириха и ги наблюдавах да си поемат дъх. Всички се придвижиха изведнъж, разпръсквайки се из стаята. Клаудия бе първа, грабвайки ръката ми - ръката ми за оръжие - и дърпайки ме назад към далечната част от кухнята и стената. Тя вече държеше оръжие в дясната си ръка. Освободих ръката си, докато Игор се придвижи с нея и те застанаха пред мен, блокирайки погледа ми. Игор също бе извадил оръжието си. Бях на път да попитам какво по дяволите става, когато го помирисах. Острата, стара миризма на змии.

Бях извадила браулинга и го насочих към вратата, държах го с двете си ръце, когато първия човек-змия се показа през вратата на кухнята с Калеб пред себе си, пистолет със спуснат предпазител бе насочен към ъгъла на челюстта му.

-Някой да мръдне и той умира.

40


Всички замръзнаха, все едно поехме заедно дъх и го задържахме.

-Никой не трябва да умира . - каза човека-змия.

Погледна ме с големите се очи с цвят на мед. Строгата черна линия преминаваше през очите приличаше на драматичен грим. На лицето на този нямаше белези. Бе по-нисък и изглеждаше по-млад. Люспестото му лице почти успя да се усмихне, но челюстта на змия просто не е направена за усмивки. Очите му бяха празни и извънземни като останалата част от него.

-Шефът ни иска да говори с госпожица Блейк, това е всичко.

-Нека тогава да вдигне проклетия телефон и да си направи уговорка. - казах.

Седях ниско с дулото на браунинга насочено близо до центъра на гърдите му, достатъчно далеч от главата на Калеб, за да не се тревожих, че мога да го застрелям, но достатъчно близо до врата му, че с амуницията, която имах в пистолета да има голяма възможност да го обезглавя. Ако премести дулото на пистолета от челюстта на Калеб. Рязаха пушка със сребърни куршуми толкова близо, Калеб бе свършен. Не го харесвах много, но не можех да позволя на лошите момчета да го премахнат, нали?

-Той не мисли, че ще дойдеш. - каза човека-змия.

-Ти се махни, нека ми се обади и обещавам да му дам срещата, която заслужава.

Гласът ми бе спокоен, усмихвах се колкото мога повече, очаквайки онзи един изстрел, ако въобще се появеше.

Човекът-змия заби цевта в гърлото на Калеб, докато не му причини болка и той изохка. -Това е сребърен куршум, мис Блейк. От това разстояние ще му отнесе главата.

-В секундата, в която той умре, умираш и ти. - Клаудия изрече това, гласът й бе тих и солиден като ръката държаща оръжието насочено към главата на човека-змия.

Той издаде хриплив смях и имаше ехо зад него. Повече от тези неща започнаха да се придвижват пред отворената врата. Видях проблясък на сребърен метал, повече оръжия.

-Никой повече да не минава през вратата или ще те застрелям и оставя Калеб на късмета му.

Той притисна цевта на пистолета в челюстта на Калеб, докато дребния човек не трябваше да се надигне на пръсти и видях първите признаци на паника в него.

-Не мисля, че тя те харесва много. - изсъска човека-змия.

-Няма значение - казах. - Няма да ти позволя да доведеш повече хора в тази стая.

-Ти обеща да не нараняваш Анита.

Беше Мърл. Почти забравих, че стои на една страна и зад нас.

-Няма да падне и косъм от главата й.

-Можем да подушим лъжата ти. - каза Клаудия.

Змийската глава се обърна на една страна като птица.

-Повечето хора не могат да подушат промяната в нас, не надушват нищо друго освен смрадта на змия.

Гласът на Чери:

-Анита.

Очите ми се обърнах към нея и видях движение отвън на плъзгащата се врата.

Опитваха се да ни обкръжат.

-Имаме движение от тази страна. - каза Игор.

За пръв път другите хора имаха оръжие и изглежда знаеха какво правеха. Колко освежаващо. Погледът ми се върна обратно към човека змия навреме да го види да премества цевта на оръжието към стъклото.

-Обкръжихме къщата. Няма нужна всички вие да умирате.

Клаудия стреля секунда след мен. Куршумът й го улучи в лицето, моя го удари високо в гърдите и под врата. Главата му изчезна в каша от кръв и други неща. Очите ми кънтяха от изстрелите в малкото пространство. Тялото на змията падна назад; пистолетът падна настрани, докато ръката трепереше. Кабел се хвърли на пода към нас. Двама други човека змии се появиха през вратата рамо до рамо и двамата бяха с пистолети.

Клаудия каза:

-Ляво.

Застрелях този от дясно и тя онзи от ляво. И двете уцелихме, където се целихме и двамата паднаха на пода, един пистолет премине през стаята по пода към нас.

Друг изстрел гръмна от ляво.Обърнах се към шума, не можех да се спра. Плъзгащата се стъклена врата бе разбита и не бях чула звука на падащо стъкло, само изстрелите. Игор коленичеше, използвайки шкафа като прикритие, докато изпрати два куршума в гърдите на мъж. Мъжът падна на коленете си, рязко като кукла чиито конци са били скъсани.

-Идват. - каза Клаудия и се обърнах към другата врата.

Видях дулото на лъскав револвер, нещо платинено. Клаудия бе права, притиснала тялото към близката стена, почти криейки се от вратата. Тя стреля два пъти срещу лъскавото дуло и имаше викове, който преминаха отвъд звъненето в ушите ми. Вик, който продължи и продължи като вика на бебе заек, когато котката го хване. Едвам, чух някой да вика:

149