Окованият нарцис - Страница 163

163

Пак коленичих пред него.

-Може да останеш при мен и аз ще те пазя или умра опитвайки, но ако ти го прецакаш и причиниш смъртта на един от леопардите ми, или приятелите ми, ще те убия. Не искам да плачеш по-късно и казваш, че не си разбрах. Защото ако си си го заслужил, ще те застрелям без значение дали ме молиш или не.

-Но кой решава дали съм го заслужил? - попита той.

-Аз.

Той се вгледа в мен все едно не бе сигурен дали бе по-безопасно с или без мен. Гледах да го да обмисля и не почувствах нищо, дори съжаление. Защото Гил бе лисица бе пречка. В битка той бе проклета жертва очакваща да стане. Бях достатъчно цивилизована да му дам защита, когато поиска, но не достатъчно цивилизована да платя с кръвта на тези, на които държа. В тази момент знаех, че не бях социопат, защото ако бях, щях да му сритам задника през вратата. Ох, по дяволите, бих го застреляла и спестя на всички мъката. Вместо това му предложих ръка и го дръпнах на крака.

-Разбираш ли правилата? - попитах.

-Разбирам. - прошепна той.

-Ще живееш ли по тях?

Той кимна леко.

-Ще умреш ли по тях?

Той си пое накъсано дъх, после отново кимна.

Усмихнах се и знаех, че не е стигнало до очите ми.

-Тогава добре дошъл в клуба и си дръж главата ниско. Имаме малко работа тази вечер. Можеш и ти да дойдеш.

Дори и аз не бях сигурна дали това е покана или заплаха.

47

Все още имаше следи от светлина в небето като тънка златна панделка, блестяща срещу натиска на мрачните, мрачни облаци, когато паркирахме в задната част на Цирка на прокълнатите. Задният гараж бе за служители. Бе тъмен, празен, дори не малко атрактивен както този отпред, дето бе като карнавал. Шофирах покрай ярката светлина и драматични постери без да ги погледна и за секунда.

-Да не би клоуните да имат зъби? - попита Калеб.

Докато не попита, не осъзнах, че никой от тях не е бил преди в Цирка. Освободих колана си и се обърнах назад, така че да го видя на средната седалка. Той седеше притиснат към стената с широките рамене на Мърл притискайки го. Натаниел бе от другата страна на Мърл. Чери и Зейн седяха на задните места с Гил. Мика седеше отпред с мен. Докато не знаехме, че къщата ми е безопасна от изстрели, държахме всички заедно. Рафаел бе пратил два нови бодигарда, но те пристигнаха точно когато тръгнахме и не исках да карам никой от джипа да се мести. Те ни последваха, не щастливи, но приемащи заповеди, което бе добре.

Отговорих на въпроса на Калеб.

-Да, големите блестящи клоуни отгоре на надписа имат зъби.

-Видях постер за вдигане на зомбита. Ти ли правиш това? - попита Мърл.

Поклатих глава.

-Не вярвам в използването на дадената от Господ дарба за забавлява.

-Нямах намерение да те обиждам. - каза той.

Свих рамене.

-Съжалявам, малко съм чувствителна за подобни неща. Не одобрявам много неща, които някой от познатите ми аниматори правят за пари.

-Те също вдигаш мъртвите за пари. - каза Калеб.

Кимнах.

-Да, но съм отказвала повече пари отколкото съм приемала.

-Отказвала, защо? - попита той.

Свих рамене.

-Местни богаташ, който иска да направи партито си за Хелолуин в гробище, така че да вдигне зомби в полунощ. Или мъж, който бе предложил милион, ако мога да вдигна Мерилин Морно и да гарантирам, че тя ще направи всичко, което той поиска за вечерта - изтръпнах. - Казах на онзи, че ако чуя слух, че е накарал някой да свърши работата, ще вкарам задника му в затвора.

Очите на Калеб малко се разшириха. Мисля, че го шокирах. Добре е да се знае, че мога.

-Имаш дълбок морал. - каза Мърл, тонът на гласа му бе като че ли изненадан.

-Моя собствена версия за него, да.

-Държиш на правилата си без значение какво? - Мърл го направи на въпрос.

Кимнах.

-През повечето време.

-Какво те кара да пренебрегнеш собственият си морален код?

-Да наранят хората ми, оцеляване, обичайното.

Очите на Мърл се фиксираха върху Мика, седящ до мен. Бе кратък момент. Ако не гледах директно към него, щях да го пропусна.

-Какво? - попитах, гледайки от единия към другия.

Мърл отговори:

-Звучиш много като Мика.

-Караш го да звучи като нещо лошо. - казах.

Той поклати глава.

-Не е лошо нещо, Анита, въобще не е лошо, просто неочаквано.

-Все още не звучиш напълно щастлив от това. - казах.

-Мърл се тревожи твърде много. - каза Мика.

Погледнах го, но той гледаше големия мъж. Мика се опита да прибере косата си назад, докато бе все още мокра, така че лежеше правя по главата му, напълно права, докато не се отпускаше в дълга опашка, където къдриците се извиваха по гръбнака му. Косата му бе като кафяво кадифе срещу въглено-сивата му близа.

-От какво се притеснява Мърл? - попитах.

-Загрижен е за мен, както през повечето време, а се замисли и за теб.

Погледах към големия мъж.

-За това ли се тревожиш?

-Нещо подобно - каза Мърл.

Бе облякъл чиста бяла тениска под дънковото си яке, но с изключение на това, той носеше същото облекло както първият път когато го срещнах. Ако носеше повече кожа щеше да прилича на рокер.

Мика се обърна към мен. Тениската му направи онзи богат, плъзгащ се звук, който прави коприната срещу кожени седалки. Тъмно сивата блуза бе с къси ръкави, закопчана до горе, добре изглеждаща. Цветът подчертаваше златисто-зеленото на очите му, макар кожата му да изглежда дори по-тъмна. Комбинира блузата с черни дънки, черен колан и сребърни катарами, нежно черни обувки. За първи път ми дойде на ум, че е облечен като за среща. Дали се бе облякъл да впечатли мен или Жан-Клод? Бе важен случай за всеки алфа да срещне Господаря на града. Но особено някой, който чука човешкия слуга на Господаря. Просто не бях сигурна как да се справя с цялата ситуация. Жан-Клод бе приел Мика на теория, но как би реагирал да го види на живо? Как Мика би реагирал виждайки Жан-Клод.

163