Окованият нарцис - Страница 29

Стаята беше бяла, бел под, бял таван, бели стени, като стоя издълбана в твърд сняг. Имаше остриета по стените, ножове, мечове кинжали, малки блестящи ножчета, мечове с дължината на висок мъж. Бодигарда на вратата каза:

-Добре дошли в стаята на мечовете. - Това звучеше официално, сякаш се предполагаше че той трябва да го каже.

От вратата не можех да видя никого. Поех си дълбоко дъх изпуснах го бавно и влезнах вътре. Джамил ме последва на стъпка зад рамото ми. Фост беше от другата ми страна. Силвия и параноични бяха отзад.

Фигура стоеше в средата на стаята. На пръв поглед си помислих че е мъж, но на втори не точно. Беше с мъжки размери, почти шест фута, широки рамене, мускулест, но това което мислех за златен тен бе златна козина, много тънка и хубава. Покриваше цялото тяло. Лицето бе почти човешко, въпреки че костната структура беше малко страна. Широко лице уста без устни, почти кръгла муцуна. Очите бяха тъмно златно-оранжево с малко синьо в тях, сякаш те не са се променило изцяло с промяната на тялото. Беше като че ли тялото е замръзнало, просто спряна точно преди да си върне човешката форма. Никога не бях виждала нещо подобно. Бледа кожа показва голи петна по гърдите и стомаха. Не можех да кажа дали тъмната коса и златният край на брадата бе в действителност лицето му обградено от коса или бе останала част от грива. Колкото повече го гледах толкова повече ми приличаше на лъв, докато не можех да видя мъжа през гледката на звяра който го покрива.

Той ми даде ръмжаща усмивка.

-Харесва ли ти това което виждаш?

-Никога не съм виждала нещо като теб - казах, приятно, спокойно, дори празно.

Той не хареса моята липса на реакция. Усмивката му изчезна и се превърна само в ръмжене на остри зъби, много остри зъби.

-Добре дошла, Нимир Ра, аз съм Марко, ние те чакахме. - той направи жест към едната страна с животинките нокти на човешките си ръце. Огледах се на „ние”. Идваше от малки до със средна височина мъже с къси черни коси и тъмни кожи. Повечето групи, глутници каквото и да е бяха смесени етническо. Но сходството между тези мъже беше почти сякаш са роднини. Не можех да видя косата на Натаниел но знаех че той трябва да е от дясно.

Имаше кръв по белият под, обединила се в малка локвичка. Стичаше се в средата тъка че да може да се измие лесно когато са готови. Имаше друга охрана в далечният ъгъл която изглеждаше много нещастна да бъде там. Три жени който не познавах бяха завързани на вериги на стената от другата страна на вратата. Две блондинки от дясната страна и брюнетка от ляво. Те не бяха леопарди или най-малко не бяха от моите. -Остави ме да видя хората си - казах.

-Няма ли да ни поздравиш официално? - попита Марко.

-Ти не си алфа Марко. Доведи водача на лъвовете тук и ще го поздравя, но теб не трябва да те поздравявам.

Марко кимна леки, тези странно жълтеникаво кафяви очи никога не напуснаха лицето ми. беше начина по който кимвате в бойните изкуства когато се страхувате, че другият човек ще ви одари ако свалите поглед.

Джамил се придвижи напред до мен, не пред мен, но достатъчно близо че раменете ни да се докоснат. Не му казах да се дръпне. Той ми спаси живота веднъж, оставих го да си върши работа.

-Тогава ме поздрави, Нимир Ра. - Беше друг мъжки глас. Той излезе от мантиите в ляво. Докато той излизаше, мантиите се дръпнаха и можех да видя Грегорий ясно.

Той бе обърнат към стената, гол освен панталоните му който бяха свалени до средата на бедрата му, все още с обувки. Вериги държаха ръцете над главата му и краката му широко разтворени. Чупливата му коса падаше точно до рамената. Тялото му бе слабо но мускулесто, задника стегнат. Трябва да се грижиш за тялото си когато се занимаваш професионално със стриптийз. Нямаше белег по тялото му който можех да видя, но кръв бе изсипана на пода пред него, под него, обединила се, тъмна и изсъхваща. Те не бяха рязали гърба му. Стомаха ми се стегна здраво, дъхът му спря в гърлото.

-Грегорий - каза тихо.

-Той е със запушена уста - каза мъжа. Най-накрая погледът ми се махна от Грегорий и пред очите ми беше другият мъж, алфата, накара ме да зяпна.

Той не беше вълк-човек, беше змия-човек. Главата му беше по широка от раменете ми, покрита с маслиново зелени люспи с големи черни петна. Едната ръка беше гола и изглеждаше много човешка с изключение на люспите и дланта която завършваше усукани нокти, които биха направили всеки хищник горд. Той обърна главата си към мен и ме погледна с едно голямо, медно-златно око. Черни ивица вървеше от ъгъла на окото му до слепоочието му. Движенията му бяха неясно птицеподобни. Други фигури с черни наметала пристъпиха от стените, качулките паднаха и показаха собствените си люспи, със същите ивици до очите си и ръце с извити нокти.

Моите хора се разляха около мен, от двете ми страни.

-Кой си ти?

-Аз съм Корнус на клана на черната вода, съмнявам се че това означава нещо за теб. -Марко спомена че си нов във града. Аз съм Анита Блейк, Нимир Ра на кръвопиещият клан. С какво право нараняваш хората ми? - Исках да започна да крещя, но има правила. Не може да бъда косматко или да се плаша, но мога да следвам правилата. Корнус отиде до стената и застана до брюнетката окована за нея. Тя издаде малък паникьосан звук докато той се протягаше към нея. Силви се премести малко по-близо до него, до момичето, като че ли чакаше извинение. Корнус проследи с пръсти бузата на момичето, най-невинно докосване, тя все още бе затворила очите си трепереше. -Дойдох тук да търся лебеди и намерих три от тях. Те вече бяха вързали мъжа. Ние помислихме че е техният водач, техният лебедов крал иначе нямаше да го нараним. Но по времето когато открихме че е грешното животно, беше в края на играта.