Окованият нарцис - Страница 30

Погледнах към мантиите които все още бяха здраво на място, неподвижните лица на мъжете бяха невъзможни за разчитане когато се бяха превърнали в змии. Забелязах че една от фигурите имаше гърди. Беше почти голя, поне това което се виждаше. Можех да видя вериги да се спускат от тавана надолу към пода. Там имаше повече кръв, много повече кръв от тази страна.

-Остави ме да видя Натаниел.

-Не би ли искала първо да видиш русият си леопард отблизо и лично?

Започнах да питам защо. Не ми харесваше факта че той не искаше да видя Натаниел.

-Ти искаш да видя Грегорий първи?

Мъжът изглежда мислеше за това, главата на една страна. Движението изглеждаше

животинско, все още не точно като змия.

-От близо и лично, да, да, искам.

Не ми хареса начина по който каза лично, но го подминах.

-Тогава ти отправяш искане към мен, Корнус. Ако го направя, аз мога да направя едно към теб. - Понякога правилата помагат. Наистина, но понякога.

-Какво можеш да имаш от мен?

-Искам го отвързан.

-Беше лесно хората ми да го хванат. Не виждам причина защо не. Отивай, погледни го, докосни го, тогава ще го отвържем.

Джамил стоеше от едната ми страна докато вървях към Грегорий. Червата ми бяха стегнати. Какво бяха направили с него? Все още мога да си спомня писка му по телефона. Поглед от Джамил изчисти змиите от пътя ни. Те стояха, от двете страни, колкото далеч им позволява стаята. Трябваше да прескоча веригите на пода и да мина под тези който държаха китките на Грегорий. Заобиколих го за да погледна в сините му очи. Една черна топка бе запълнила устата му, връвта завързана отзад, тъка че да не се вижда. Очите му бяха широки, паникьосани. Лицето му бе недокоснато и погледа ми се плъзна надолу по линията на тялото му почти срещу волята си, като че ли знаех какво ще открия. Слабините му бяха червена разруха, излекувани, покрити с изсъхнала кръв. Те го бяха разпрали. Ако беше човек щеше да бъде унищожен. Не бях сто процента сигурна че той не беше тъка или иначе. Трябваше да затворя очите си за секунда. Чувствах стаята гореща.

Джамил изпусна съскащ дъх когато видяха какво са направили с Грегорий и енергията му изгаряше по кожата ми, захранена от гняв и ужас. Достатъчно силни емоции че да накара превръщач да изпусне енергията си. гласът ми дойде в изцеден шепот:

-То ще се излекува ли?

Джамил трябваше да се приближи за да огледа раната. Той я докосна неохотно и Грегорий се гърчеше от болка от нежното докосване.

-Тъка мисля, ако те му позволят да се превърне скоро.

Опитах се да дръпна това което запушваше устата на Грегорий, но не можех. Беше прекалено стегната. Скъсах кожената връв, който я държеше на място и я хвърлих на пода.

Грегорий си пое ридаещ дъх и каза:

-Анита, мислех че няма да дойдеш. - Сините му очи блестяха с не пролени сълзи.

Бяхме почти на еднаква височина, тъка че можех да докосна с челото си неговото, ръцете ми от двете страни на лицето ми. невъзможно бе да понеса сълзите в очите му, не можех да си позволя да плача пред лошите типове.

-Винаги ще дойда за теб Грегорий, винаги. - Виждайки го тъка, имах го в предвид. Трябваше да намеря истински леопард да ги защитава. Но как щях да ги дам като бездомни кучета на някой непознат? Но това бе проблем за друга нощ.

-Отвържи го - казах.

Джамил премести оковите и изглежда знаеше как работят. Не беше нужен ключ. Страхотно. Грегорий увисна в момента в който първата верига я нямаше, хванах го, , държах го под мишниците. Но когато втората която държеше китките му се отвори, тялото му падна срещу краката ми и той изкрещя. Джамил откопча последно веригите на глезена и аз поставих Грегорий на земята колкото нежно можех. Галех косата му, горната част на тялото му свито в ръцете ми, срещу скута ми, когато усетих движение от двете ни страни.

Джамил не можеше да охранява и двете страни по едно и също време. Ножовете в ботушите ми бяха затиснати под тялото на Грегорий. Беше прекрасното време.

Завъртях се над тялото на Грегорий и усетих мантията да пада над мен, сякаш нокти я бяха разкъсали там където бях. Протегнах се за ножа в ботуша си, но никога нямаше да имам шанс. Видях ръка с нокти да идва към мен. Всичко се забави, като картини уловени с кристал, тъка че да видите всеки детайл. Сякаш имах цялото време на света да извадя ножа или да се опитам да се отдръпна от ноктите, но част от мозъка ми крещеше че няма време. Хвърлих се обратно на пода, усетих въздуха над мен когато ноктите на човека-змия преминаха през целта си толкова сигурна сякаш не бе подготвен за мен да се мръдна. Останалото бе инстинкт. Спънах змията и тя внезапно беше по гръб. Извадих ножа с дясната си ръка, но змията бе на крака, ритайки напред, сякаш бе подскочила на гръбнака си.

Почувствах, повече от колкото го видях, нещо голямо и тъмно да скочи във въздуха и кацна зад мен. Вниманието ми бе отклонено за част от секундата, но това беше достатъчно. Този пред мен се стрелна в движение което беше по бързо от колкото можех да видя. Сложих лявата си ръка отпред, да поема удара, като с дясната се опитвах да ударя напред. Лявата ми ръка се вцепени сякаш беше ударена с бейзболна бухалка. Можех да го намушкам в стомаха, но хванах движение с ъгъла на окото си и се хвърлих на една страна на пода в момента в който нокти преминаха над мен. Разсякох към краката и отворих рана дори през ботушите. Змията изкрещя и вървеше куцукайки надалеч.

Втора змия дойде за мен с протегнати нокти. Нямах време да се махна от пода или за нещо друго. Държах ножа си готов, лявата ми ръка само частично използваема и гледах нещо да пода върху мен като изцениран кошмар. По-малко черно петно го удари от едната страна и и двете се забиха в стената. Беше Менг Дю. Ноктите разрязаха бледата й кожа докато гледах.