Окованият нарцис - Страница 43

Тя отвори уста, затвори я, обърна се към вратата секунда преди Мика Калахан да мине през нея, сякаш тя го бе чула преди мен. Той все още беше гол. Очаквах да бъда смутена, но не бях. Запознах да имам пословично лошо предчувствие за това, което Чери не искаше да ми каже.

Мика бе сресал косата си. Това беше направило къдриците на вълни. Къдриците бяха тънки, но не и малко. Цвета беше сянка на тъмно, тъмно кафяво, почти черно, както става с хора, които имат руса коса като малки и тя потъмнява с годините. Къдриците падаха до малко под раменете му,следвайки линията на косата очите ми откриха гърдите му. Бързо ги преместих, така че да се концентрирам върху лицето му. Контакт с очите. Това беше идеята. Бях върната към притеснението.

-Казах ти да изчакаш минута - Гласът ми звучеше ядосан и се радвах. Факт беше, че бях обгърнала цялото си тяло с кърпата.

-Чух те - каза той. Лицето му, гласът му бяха неутрален. Не толкова неутрален колкото вампир може да ги направи. Но Мика се опитваше.

-Тогава изчакай отвън докато свършим - казах.

-Чери се страхува от теб - каза той.

Намръщих му се, тогава на нея.

-Защо по дяволите?

Чери погледна към него и той кимна. Тя се отдалечи от мен към вратата. Тя не напусна стаята, но беше толкова далеч от мен, колкото можеше.

-Какво по дяволите става?

Мика стоеше на около четири крачни, близо, но не достатъчно близо. Можех да видя по-добре очите му сега и там нямаше нищо човешко. Знаех че погледа не принадлежи на лицето му.

-Тя се страхува, че ще убиеш куриера - каза той, гласът му мек.

-Виж всичко това ме уморява. Просто ми кажи.

Той кимна, потръпна сякаш го боли.

-Докторите мислят че ти си инфектирана с ликантропия.

Поклатих глава.

-Змийската ликантропия не е истинска ликантропия. Не е заболяване, което може да се хване. Или си проклет от вещица в змийска форма или си го наследил като ген. - Това ме накара да се сетя за трите жени, които последно бях видяла да са вързани за стената в стаята с мечове. - Между другото какво се случи с лебедите в клуба?

Мика се намръщи.

-Не знам за кого говориш.

Без предупреждение, Натаниел влезе. Бях започнала да се чувствам позитивно настроена с огромната си кърпа.

-Спасихме ги.

-Водача на змиите си промени мнението след като бях наранена?

-Промени го след като Силвия и Джамил почти не го убиха.

Аха.

-Значи те са добре - казах.

Той кимна, но лицето му остана сериозно, очите му нежни като някой ,който ще ти каже наистина лоши новини.

-Не започвай и ти. Не мога да прихвана змийската глупост. Това не работи по този начин.

-Грегорий не е змийска глупост - каза той, гласът му нежен колкото очите.

Погледнах го.

-За какво говориш?

Натаниел започна да влиза по-навътре в стаята, но Чери хвана ръката му, като го държеше безопасно до вратата за бързо бягство предполагам. Зейн се появи на вратата зад тях. Той все още беше шест фута, блед, прекалено слаб, без мускули, точно както, когато го бях срещнала за първи път в болницата. Но беше боядисал косата си в бледо зелено, отрязал я късно. Факта че беше напълно облечен изглеждаше странно за мен. Разбира се, това беше виждането на Зейн за дрехи, кожа, без риза, без жилетка. Погледнах към тримата на вратата. Те бяха толкова официални. Спомних си Грегорий да пада върху мен по време на борбата, ноктите му ме пронизаха.

-Аз бях порязана много лошо от леопард и не го прихванах.

-Д-р Лилиан мисли, че това може да се дължи на това, че раната е дълбоко продупчване, а не повърхностно порязване - каза Чери, гласът й беше почти нестабилен. Тя се страхуваш, страхуваше се от начина, по който ще приема новината или се страхуваше от нещо друго, но какво?

-Аз няма да бъда истински Нимир Ра. Не мога да хвана ликантропията. Ако можех. . . вече имам достатъчно порязвания. . . щях вече да съм се превърнала в косматко. Тримата просто ме гледаха със сериозни очи. Обърнах се от тях към Мика. Лицето му все още беше неутрално, внимателно, но имаше сянка на . . . жал в очите му. Жал? Аз не бях за съжаление, не бях такъв предмет, по никакъв начин.

-Вие сте сериозни - казах.

-Ти проявяваш всички вторични симптоми - Каза той. - Бързото ти излекуване, което доведе до спазмите в мускулите ти. Температурата ти е достатъчна, че да заври мозъка на човек. И все пак, когато те са смъкнали температурата ти, почти си умряла. Ти си се нуждаела да върнеш топлината си, топлината на глутницата си, за да се излекуваш.

Това е начина, по който те излекувахме. Нямаше да проработи, ако ти не беше като нас. Поклатих глава.

-Не ти вярвам.

-Добре - каза той. - Имаш две седмици до пълнолунието. Няма да се промениш до тогава. Имаш време.

-Време за какво? - попитах -Време да тъгуваш - каза той.

Извърнах поглед от състраданието и съжалението в очите му. По дяволите. Аз все още не вярвах.

-Ами кръвен тест? Това трябва да покаже.

Чери отговори:

-Вълчата ликантропия се появява на кръвните тестова от 24 до 28 часа, понякога 72. Леопардската ликантропия, повечето от котешките ликантропии, отнемат някъде от 72 часа до 8 дни за да се покаже на кръвните тестова. Кръвният тест няма да докаже нищо. Вгледах се в тях, опитах се да увия съзнанието си около това и просто нямаше обвивка. Поклатих глава.

-Не мога да се занимавам с това точно сега.

-Трябва да се занимаеш с това - каза Мика.

Поклатих глава.

-Тази вечер, трябва да измъкна Жан-Клод от затвора. Трябва да покажа на полицията, че не ме е убил.

-Вашата глутница ми каза, че не искате да се разкривате. Че няма да искате полицейските ви приятели да разберат.