Окованият нарцис - Страница 44

К оглавлению

-Аз не съм леопард - казах. Звучеше като инат дори и на мен.

Мика се усмихна нежно и това ме ядоса.

-Не ме гледай така.

-Как? - попита той.

-Като бедното малко заблудено момиченце. Има неща, които не разбираш за мен, за това от къде идва силата ми.

-Имаш предвид вампирските белези - каза той.

Погледнах покрай него към тримата леопарда на вратата. Нещо в погледа ми ги накара да трепнат.

-Толкова е приятно да знам, че ние сме едно голямо семейство без тайни.

-Бях по време на дискусията между лекарите дали бързото ти оздравяване може да е страничен ефект от вампирските белези.

-Разбира се - казах. Но първата нишка на съмнение премина през стомаха ми.

-Ако това те кара да се чувстваш по добре - каза той.

Вгледах се в това милосърдно лице и усетих гнева да се спуска над мен като гореща линия и гнева дойде с трептяща енергия. Звярът на Ричард. . . или моят? Оставих мисълта си да премине през всичко за първи път. Беше ли моят звяр който бях усетила с Мика? Беше ли причината поради, която не получавах същото усещане с Ричард и какво правеше той? Помислих за него няколко пъти в цялата суета, но никога не почувствах белезите между нас отворени напълно. Предположих, че бе енергия на Ричард, защото беше ликантропска енергия. Но какво ако не беше? Какво ако беше моя?

Някой ме докосна по рамото и аз подскочих. Беше Мика, пръстите му едва докосваха ръката ми.

-Изглеждаш бледа. Нуждаеш ли се да седнеш?

Направих една стъпка назад и почти паднах. Той трябваше да хване ръката ми, за да ме предпази от това да се хлъзна по плочките и да падна. Исках да се дръпна от него, но бях замаяна и светът не беше достатъчно солиден. Той ме постави на пода.

-Сложи главата си между краката.

Седнах по индианки на пода, стената на гърба ми, главата ми наведена над сгънатите ми крака, докато чаках замайването да премине. Никога не припаднах. Не и просто от шок, от време навреме от загуба на кръв, но не и просто от шок.

Когато можех да мисля отново, вдигна глава бавно. Мика бе коленичил до мен, изцяло внимателен и състрадателен и аз го мразех. Облегнах обвитата си в кърпа глава на стената, очите затворени.

-Къде са Елизабет и Грегорий?

-Елизабет не дойде да помогне - каза Мика.

Отворих очите си на това, обърнах главата си само за да срещна очите му.

-Тя даде ли причина за това?

-Тя те мрази - каза той просто.

-Да, тя обичаше Габриел, старият алфа, а аз го убих. Трудно е да бъдем приятелки след това.

-Не заради това те мрази - каза той.

Изучих лицето му.

-Какво имаш предвид.

-Тя те мрази за това, че си по-добра алфа като човек, отколкото тя като леопард. Караш я да се чувства слаба.

-Тя е слаба - казах.

Той се усмихна и беше развеселен сега.

-Да, така е.

-Къде е Грегорий?

-Ще го накажеш ли за това, че те е наранил? - попита Мика.

Погледнах обратно към другите трима, които чакаха на вратата, тихи. Внезапно разбрах, че групата имаше предвид движенията. Те третираха Мака като техен Нимир

Ра, оставиха го да преговаря с мен, както когато звъниш на съпруга, когато жената е прекалено пиана. Не харесвах това много. Но ако се концентрирах за момент, въпроса бе на ръка, без размишления, без поглед в бъдещето, може би щях да оцелея.

-Ако Грегорий не ме беше заразил, сега щях да съм мъртва. Ноктите щяха да стигнат до сърцето ми. Беше инцидент, това, че той падна върху мен по време на битката. - Гледах лицето на Мика, но усетих облекчението да се понася през другите, чувствах ги от метри разстояние. Погледнах към тях и това се показа в линията на телата им.

-Така че къде е той? Къде е Грегорий?

И тримата не искаха да срещнат очите ми отново.

-Да не би и той да е отказал да помогне в спасяването ми както Елизабет?

-Не разбира се, че не - каза Чери. Но не обясни.

Погледнах към Натаниел. Той срещна погледа ми без да трепне, но не ми хареса това, което видях в очите му. Имаше повече лоши новини, които идваха, можех да го помириша във въздуха.

Обърнах се към Мика.

-Добре, ти ми кажи.

-Когато Улфикът ти откри, че Грегорий те е направил тяхна Нимир Ра наистина той. . . - Мика разпери ръце.

-Той откачи - каза Зейн.

Погледнах ги.

-Какво имаш предвид с той откачи?

-Той взе Грегорий - каза Чери.

-Как така го е взел.

-Той се отнесе към Грегорий като враг на глутницата - каза Мика.

Погледнах го.

-Продължи.

-Ако ти беше тяхна истинска лупа, и някой те оскърби, право е на Улфика да го обяви като враг на глутницата, престъпник.

Продължих да гледам в тези жълто-зелени очи.

-Какво точно значи това?

-Значи че вълците имат леопарда ти и те ще извършат присъдата за оскърблението ти. -Няма начин, имам предвид ако се превърна в леопард, която няма да стана. Това няма да ме нарани. Имам предвид, аз просто ще бъда превръщач както тях.

-Не като тях - каза Мика - като нас.

Опитах се да разчета лицето му, но прости не го познавах достатъчно добре все още. -Показа позицията си.

-Не можеш да бъде вълча лупа и Нимир Ра на леопардите.

-Бях и двете дълго време.

Той поклати глава и отново трепна сякаш го боли.

-Не, ти беше човек, който се среща с Улфик, който те е определил за лупа. Ти си човек, който пое грижата за леопардите, докато намериш истински алфа, който да поеме работата. Сега, си истински Нимир Ра и вълчата глутница няма да те приеме като един от тях.

-Казваш, че Ричард ще ме зареже, защото ще стана леопард.

-Не, казвам, че вълчата глутница няма да те приеме като тяхна лупа. - Мика погледна надолу, тогава нагоре. Можех да видя че се опитва да сложи мислите си в думи. -Моето разбиране за местните вълци, е че Улфика ги е отвел от монархия, където неговата дума е закон, към демокрация с правата на мнозинството. Той взима решителният вот, но не и последната дума.