Окованият нарцис - Страница 45

Кимнах. Звучеше като нещо, което Ричард би искал за глутницата.

-Звучи като нещо, което той би направил. Аз бях някак извън града през последните месеци.

-Имал е прекалено голям успех. Вотът е бил срещу него, срещу теб. Глутницата няма да те приеме като лупа, когато си леопард, а не върколак.

Погледнах покрай него към другите.

-Това истина ли е?

Те кимнаха.

-Толкова съжалявам Анита - каза Чери.

Поклатих глава, опитах се да се концентрирам и не успявах.

-Добре. Ричард не може да ме направи лупа. Никога не съм искал да бъда лупа, просто негова приятелка. По дяволите вълците. Но какво са направили с Грегорий?

-Ричард полудя каквато откри какво е направил Грегорий - каза Зейн. - Той помисли че Грегорий го е направил с цел, защото се страхуваме да те загубим като наша Нимир Ра. -Той е обвинил Грегорий, че е направил това с цел? Попитах.

Зейн кимна.

-О, да, те го взеха.

-Те, кой?

-Джамил, Силвия, другите. - Той не срещна очите ми.

-Никой ли не опита и да спори с него за това?

-Силвия се опита да му каже че не е прав. Той я удари, каза й никога да не спори с него, че той е Улфика, не тя.

-По дяволите.

-Не обвинявай леопардите си, че не са се били с вълците - каза Мика - Те ги превъзхождат числено.

-Те ще им сритат задниците, знам това. Освен това моя работа е да обсъждам с Ричард, не тяхна.

-Защото ти си тяхна Нимир Ра - каза той.

-Защото съм негова приятелка, нещо такова.

-Разбира се - каза той.

Вдигнах ръка.

-Виж, не мога да се справя с всичко точно сега, така че просто ще се концентрирам върху важните неща, имам предвид наистина важните. Къде е Грегорий и как да го измъкна?

Мика се усмихна.

-Много практична.

Погледнах го и усетих очите ми да стават студени.

-Нямаш на идея колко практична мога да бъда.

Очите му се промениха, но нямаше страх в тях, беше повече интерес, сякаш реакцията ми го бе заинтригувала.

-Ситуацията е сложна, защото ти си лупа, която е оскърбена, ти трябва да убедиш себе си, че Грегорий не е имал предвид да те нарани.

-Това е прекалено лесно - казах. - Знам, че той не е имал предвид да ме нарани. Така че защо не мога да взема това чувство и просто да се обадя на Ричард и да му кажа: „Хей, идвам да прибера Грегорий”?

-Защото ти трябва да убедиш не просто Ричард, а цялата глутница, че имаш права над Грегорий.

-Какво имаш предвид с права над Грегорий? Той е мой леопард. Той е мой, не техен. Мика се усмихна, дългите му мигли надвиснаха над очите му, сякаш той не искаше да прочета изражението му в този момент.

-Улфика декларира Грегорий като измамник, за последица от това, че е убил лупата им.

-Аз съм жива, какво. . .

Мика вдигна ръка и го оставих да довърши.

-Ти си мъртва за глутницата, като тяхна лупа. Ставайки леопард ти ставаш мъртва за тях. Ти може да споделяш леглото на Ричард отново, но никога няма да бъдеш тяхна лупа отново. Те го гласуваха и Ричард ще унищожи собствената си структура на силата, ако ги принуди да гласуват.

-Казваш че той е Улфик, но не ги управлява наистина - казах.

Мика изглежда мислеше над това за секунда два, тогава започна да кимва и се спре по средата на движението.

-Да, всъщност, много добре поставено.

-Благодаря. - Една мисъл ми мина през ума и хванах ръката му. - Те няма да убият Грегорий, нали? - Нещо премина през лицето му което накара захвата ми да се стегне.

- Няма да го убият?

-Не - каза Мика.

Пуснах ръката му и се облегнах назад към стената.

-Какво му правят или какво ще му направят за да го накажат?

-Наказанието за убиване на лупа е смърт във всяка глутница. Но обстоятелствата са достатъчно страни, че мисля, че ще ти се предостави шанс да го спечелиш обратно.

-Да го спечеля обратно, как? - попитах.

-За това, ще трябва да говориш с Улфика.

-Ще го направя. - Погледнах покрай него. - Някой да ми донесе мобилният телефон от джипа. - Натаниел излезе през вратата без друга дума.

-Какво ще правиш? - попита Мика.

-Ще се уверя, че Грегорий няма да бъде наранен. Ако той ще е добре тази вечер, ще отида да извадя Жан-Клод от затвора. Ако Грегорий е в опасност, тогава първо ще извадя него.

-Приоритети - каза той тихо.

-Дяволски си прав.

Той се усмихна отново.

-Много съм впечатлен. Получи няколко удара в много кратък период от време, но все още си съобразителна и се движиш напред към решаването на проблемите един по един.

-Мога да реша само един проблем в даден момент - казах.

-Повечето хора се оставят да бъдат отклонени.

-Аз не съм повечето хора.

Той се усмихна леко отново, почти закри очите си с дългите си мигли.

-Забелязах.

Нещо в начина, по който го каза, ме накара да осъзная, че той беше гол, а аз носех само кърпа. Беше време да стана и да се облека. Изправих се, изтласквайки се далеч от предложената му ръка.

-Добре съм, Мика, благодаря все пак. - Погледнах покрай него към Чери и Зейн който все още стояха на вратата. - Имам ли някакви дрехи тук?

Чери кимна.

-Натаниел ти донесе неща от дома ти. Ще ги донеса. - Тя изчезна през вратата. -Оръжията също - извиках след нея.

Тя показа вратата си през вратата.

-Знам.

Това остави Зейн да седи на прага.

-Имаш ли работа за мен?

-Не точно сега.

Той се усмихна, достатъчно широко за да покаже горните и долни зъби, котешки зъби. Зейн беше прекарал прекалено много време в животинската си форма, за да се върне напълно.

-Ще помогна на Чери тогава. - Той се спря. - Наистина се радвам, че не умря.

-Аз също.

Той се ухили и напусна.