Окованият нарцис - Страница 56

Той я докосна както направи и с останалите, поклащайки глава.

-Сякаш някой се е опитал да извади сърцето ти. - Той вдигна очи към лицето ми. - Как по дяволите се излекува, Анита?

-Може ли да се облека?

На вратата се почука и Зербовски влезе без дори да попита, докато аз все още се борех да покрия отново гърдата си. Очите му се разшириха.

-Прекъсвам ли ви?

-Свършихме - казах.

-Страхотно, мислех, че Долф има повече останали сили.

И двамата му се намръщихме. Той се ухили.

-Граф Дракула е готов да тръгне.

-Името му е Жан Клод.

-Както казваш.

Трябваше да се наведа и наместя сутиена си. Това бельо наранява, ако не са постави правилно. И двамата ме гледаха, докато го правя и на инат не се обърнах с гръб. Зербовски гледаше, защото събираше материал за шеги, Долф - защото беше ядосан. -Ще си направиш ли кръвен тест? - попита той.

-Не.

-Можем да вземем заповед.

-И какво ще е основанието? Не съм направила нищо грешно, Долф, освен това, да се покажа тук, без да съм мъртва. И ако не знаех по-добре, щях да кажа че си разочарован. -Радвам се, че си жива - каза той.

-Но съжаляваш, че не можеш да съсипеш Жан Клод. Не е ли така?

Той извърна поглед.

-Така е, не е ли? Съжаляваш, че не можеш да арестуваш Жан Клод, че не можеш да го екзекутираш. Той не ме е убил Долф. Защо го искаш мъртъв?

-Той вече е мъртъв Анита. Просто не го знае достатъчно.

-Това заплаха ли е?

Долф издаде нисък вбесен звук.

-Той е ходещ труп, Анита.

-Знам какво е Жан Клод, Долф, вероятно по-добре от теб.

-Така продължавам да чувам - каза той.

-Какво, ядосан си за това, че се срещам с него? Ти не си ми баща, и аз мога да се срещам, с когото или каквото искам.

-Как може да го оставиш да те докосва? - Гневът му беше там отново.

-Искаш го мъртъв, защото ми е любовник? - не можех да задържа изненадата извън гласът си.

Той не срещна очите ми.

-Ти не ме ревнуваш, Долф, знам че това е факт. Притесняваш се, защото той не е човек, това ли е?

-Той е вампир, Анита - Той срещна погледа ми. - Как можеш да чукаш труп.

Нивото на враждебност беше прекалено високо, прекалено интимно. И тогава ме осени. -Коя жена в живота ти се е чукала с немъртъв, Долф?

Той направи крачка към мен, цялото му тяло трепереше, ръцете му се бяха свили в юмруци. Гневът се втурна през лицето му, правейки го почти червено. Той проговори през зъби.

-Вън!

Исках да кажа нещо, което ще направи нещата по-добри, но нямаше нищо за казване. Преместих се внимателно към него, задържах очите си върху него, страхувайки се, че може да ме хване. Но той просто стоеше там, възвръщайки си контрола. Зербовски ме последва навън и затвори вратата зад нас.

Ако бях с друга жена, щяхме да говорим за това, което се бе случило току-що. Ако бях с много от мъжете от различна линия на работа, щяхме да говорим за това. Но Зербовски беше ченге. А това означава да не говориш за лични неща. Ако случайно научиш нещо наистина болезнено, наистина лично, оставяш го да премине, освен ако човека не те покани да говорите за това. Освен това, не знаех какво да кажа. Не искам да знам, ако жената на Долф му изневерява с труп. Той има двама сина, без дъщери, така че кой друг може да бъде?

Зербовски ме придружи до чакалнята в тишина. Мъж се обърна, когато влязохме. Беше висок, с тъмна коса, която посивяваше по темето. Ясните строги линии на лицето му бяха започнали да омекват около ъглите, но все пак още беше красиво лице на мъж в средната възраст. Изглеждаше ми доста познат. Но докато не се обърна и показа белезите от нокти от едната страна на врата му, тогава го разпознах. Орландо Кинг бе един от първите ловци в страната, докато диви превръщачи почти не го убили. Историите си противоречат какво животно е бил превръщача, някой казват вълк, други мечка или леопард. Историята толкова се разрасна, че се съмнявам някой друг, освен самият Кинг, да знае. Кинг и превръщачите, които почти са го убили, ако самите те не са умряли. Носи му се репутация, че никога не е губил цел, никога не спира, докато съществото не е мъртво. Изкарва добри пари, давайки лекции из страната. На финала си сваля блузата и показва белезите си. Беше малко прекалено за вкуса ми, но хей, тялото не е мое.

Също така понякога помага на полицията, представяйки им своята експертиза.

-Анита Блейк, това е Орландо Кинг - каза Зербовски. - Доведохме го за да помогне да осъдим Граф Дракула за убийството ти.

Погледнах Зербовски, който само се усмихваше широко. Той продължава да вика на Жан-Клод Граф Дракула, прякора, който му даде. Игнорирах го.

-Госпожице Блейк - каза Орландо Кинг с дебелият си завъртащ глас, който помня от лекциите му - Толкова е добре, че ви виждам жива.

-Хубаво е да ви видя жив, господин Кинг. Последно чух, че правите лекции в Лест Колст. Надявам се да не е трябвало да прекъснете обиколката си, за да дойдете да разследвате убийството ми.

Той сви рамене и имаше нещо в начина, по който движеше раменете си, което го накара да изглежда по-висок, по-широк, отколкото е.

-Има само няколко от нас, които наистина се поставят срещу чудовищата, как можех да не дойда?

-Поласкана съм - казах. - Чувала съм лекцията ви.

-Вие дойдохте да говорите с мен след това - каза той.

-Поласкана съм отново. Трябва да срещате хиляди хора на година.

Той се усмихна и докосна ръката ми, много леко.

-Но не много от тях имат белези, които съперничат с моите. И наполовина не са толкова красиви в тази линия на работа.

-Благодаря. - Той ме срещна преди доста време, така че приех комплимента му не толкова като флирт, колкото като навик.