Окованият нарцис - Страница 57

Зербовски ми се хилеше и ухилването му казваше, че не мисли, че Кинг е просто любезен. Свих рамене и го игнорирах. Открих, че ако не претендираш, че някой не те е свалял, то повечето хора евентуално се уморяват и престават.

-Хубаво е да ви срещна отново, госпожице Блейк. Особено жива. Но знам, че ще трябва да побързаш, ако не искаш да рискуваш вампирският си приятел преди залез. - имаше малко страхливо колебание преди думата приятел. Изучих лицето му, но то беше неутрално. Нямаше укор, нищо освен усмивка и добро намерение. След атаката на Долф, това беше един вид приятно.

-Благодаря ви за разбирането.

-Ще ми хареса да си поприказваме преди да напусна града - каза той.

Отново, чудех се дали флиртуваше и казах единственото нещо, което можех да размисля.

-Сравняване на бележки ли имате предвид?

-Точно - каза той.

Просто не разбирах ефекта ми върху мъжете. Аз не бях толкова атрактивна или просто не го виждах. Ние си стиснахме ръцете и той не задържа моята повече, от колкото бе нужно, не я стисна или нещо друго, което правят мъжете, когато са заинтересувани и са предпазливи. Може би аз просто ставах параноична .

Зербовски ме отведе през морете от бюра към Натаниел. Полицайката, детектив Джесика Арнет, един от новите членове на отряда, беше с Натаниел на бюрото си. Тя гледаше в лилавите му очи, сякаш там имаше нещо хипнотично. Но нямаше, просто Натаниел е добър слушател. Достатъчно рядко е за един мъж да има атрактивно тяло и да е добър слушател.

-Ела Натаниел, трябва да вървим.

Той се изправи мигновено, но хвърли усмивка на детектив Арнет, която накара очите й да заблестят. В истинският живот Натаниел работи като стриптизьор, така че флиртува инстинктивно. Той изглежда, сякаш и двете, съзнаваше и не съзнаваше ефекта си върху жените. Когато се концентрираше, разбираше какво прави. Но когато той просто ходи през стая и главите се завъртат след него, той не го съзнава.

Докоснах ръката му.

-Кажи довиждане на приятните детективи. Трябва да побързаме.

Той каза:

-Довиждане приятни детективи. - Бутнах го леко към вратата.

Зербовски ни последва. Мисля, че ако Натаниел не беше с нас, щеше да задава още въпроси. Но той никога не би срещал Натаниел и не беше сигурен в него. Така че се движехме в тишина към Жан Клод, който ни чакаше, там където затворниците чакаха да ги вземат, седеше на един от трите стола. Това място обикновено беше пълно с хора, които влизаха и излизаха и обикновено изглеждаше доста претъпкано. Две машини за храна изпълваха пространството в стаята, но освен този, който наглеждаше затворниците, зад малката му бариера с прозорец, мястото беше изоставено. Но все пак беше 3 и 30 сутринта.

Жан Клод се изправи, когато ме видя: бялата му риза беше изцапана, единият ръкав разкъсан. Не изглеждаше сякаш е уморен или наранен. Но той обикновено беше фанатичен около облеклото си. Само нещо драматично би променило това. Борба, може би?

Аз не побягнах до него, но обвих ръце около него, притиснах ухото си към гърдите му, държах го, сякаш той беше последното солидно нещо, останало в света. Той галеше косата ми и шепнеше на френски. Разбирах достатъчно за да знам, че се радваше да ме види и че мисли, че съм красива. Но за останалите това беше просто красив звук.

Не беше докато не почувствах Зербовски зад мен, за това се дръпнах, но когато ръката на Жан Клод откри моята, я приветствах.

Зербовски ме гледаше, сякаш никога не ме е виждал преди.

-Какво? - Това излезе враждебно.

-Никога не съм те виждала толкова. . . мека с някой преди.

Това ме порази.

-Виждал си ме да целувам Ричард преди.

Той кимна.

-Онова беше похот. Това е. . . - Той поклати глава, погледна към Жан Клод, тогава обратно към мен. - Той те кара да се чувстваш в безопасност.

Разбрах с разтърсване, че той беше прав.

-По-умен си, отколкото изглеждаш Зербовски.

-Кейт ми чете книги за само-помощ, аз просто гледам картинките. - Той докосна дясната ми ръка. - Ще говоря с Долф.

-Не мисля, че това ще помогне - казах.

Той сви рамене.

-Ако Орландо Кинг може да приспособи опит там, където са замесени чудовища, всеки може.

-Какво имаш предвид? - попитах.

-Някога чела ли си или виждала, някой от неговите интервюта преди „инцидента” му? -Зербовски направи малки кавички с пръсти, когато каза инцидент.

-Не. Това е преди да се заинтересувам от въпроса, предполагам.

Той се намръщи.

-Продължавам да забравям, ти все още си била в пелени тогава.

Просто поклатих глава.

-Кажи ми.

-Кинг беше един от катерещите се звезди преди да опита да декласира ликантропите като нечовеци, така че те да могат да бъдат екзекутирани просто защото съществуват, без причина. Тогава бил порязан, и гледай и виж, той станал богат.

-Почти умря, правейки ти това на теб, Зербовски.

Той ми се ухили.

-Това не ме прави по-добър мъж. - Държах ръцете си над стомаха му, държах вътрешностите му да не излязат, докато чакахме линейката. Това се беше случило точно преди Коледа преди около две години. Зербовски оживя и ще дам всичко да го сложа в листа си за Коледа тази година.

-Ако Кейт не може да те направи по-добър мъж, тогава нищо не може - казах.

Той се ухили по-широко, тогава лицето му се успокои.

-Ще говоря с шефа за теб, ще се опитам да го извадя от тази ярост без да се поставям в близост до смъртта.

Погледнах към сериозното му лице.

-Само защото ме видя да прегръщам Жан Клод.

-Да.

Дадох на Зербовски бърза прегръдка.

-Благодаря ти.

Той ме буна обратно към Жан Клод.