Окованият нарцис - Страница 88

Носеше толкова къса поличка, че горното на черният й чорапогащник и жартиери подпомагаха да се прикрие. Обувките й бяха черни сандали с по-нисък от обикновения ток, който носеше. Все пак щяхме да минаваме през горите. Блузата бе толкова тънка, че дори на звездна светлина можеше да се види, че не носи сутиен, а тя като мен, бе жена, която се нуждае от един.

Калеб носеше чифт избелели дънки, без обувки или блуза. Джинсите бяха изрязани ниско, достатъчно да покажат пъпа му. Бе твърде лично, но посмях, че по-големите ми братовчеди се състезаваха кой ще си вземе по-щури колани. Дори като дете си мислех, че този тип панталони за грозни. Времето не бе променила мнението ми.

Калеб изглеждаше доста доволен от себе си. Обзалагам се, че днес са правили секс, но не бе моя работа, с кого се чукат. Наистина, не беше.

- Радвам се, че имаш приятна вечер, Елизабет.

Тя стисна ръката на Калеб.

- О, бе много, много добра нощ.

- Радвам се, защото ще стане много, много зле. - казах.

Изимитира нацупване.

- О, да не би нашата малка Нимир-Ра да е наранила чувствата си, защото не дойдох да спя гола с нея?

Трябваше да се засмея.

- Какво е толкова смешно? - попита тя.

Калеб се отдръпна то нея, освобождавайки се.

- Защо си мислиш, че няма да те убия, Елизабет?

- Защо? - попита тя.

- О, може би защото изостави Натаниел в клуба и остави лошите да го пипнат, което доведе до това за малко да умра и може би да се превърна в истинска Нимир-Ра.

- Омръзна ми да съм му бавачка - каза тя. - Преди бе много забавен, но вече не. Вече си има стандарти.

- Което означава, че повече няма да те чука. - казах.

За първи път истински гняв се плъзна по лицето й.

- Преди имахме наистина приятни моменти, Натаниел и аз.

- Явно не достатъчно добри. - казах.

Тя застана до Чери, което я постави много близо до мен. Елизабет се боеше и аз знаех защо - или поне така мислех. Тя бе импулсивна, арогантна и същински трън в задника, откакто взех контрола над парда и не я нараних. Оставих всичко да мине, защото както бе щастлива да излага можех да я застрелям, но не и на я накажа. Да накажеш шейпшифтър означава или да го пребиеш или да направиш някоя мистична глупост, което да го уплаши до смърт. Тя бе права. Не можех да направя нищо шейпшефтърско.

Отне ми известно време да осъзная защо оставих Елизабет да й се разминава. Аз убих нейния сладур, мъжът, който обичаше. Караше ме да се чувствам зле. Габриел си заслужаваше да умре, но тя го обичаше и й симпатизирах. Но тя бързо изхаби цялата ми симпатия, когато видях Натаниел закачен на онези вериги с мечове забити в плътта му. Правилата се бяха променили и Елизабет не го знаеше. Все още.

Останалите леопарди се появиха изпод дърветата, минавайки надолу по пътя. Косата на Мърл изглеждаше бяла в мрака, вратата и мустаците сребристи. Носеше прави джинси и каубойски обувки със сребристи токове. Отвореното кожено яке не правеше нищо повече от това да прикрие гърдите му. С него имаше жена.

Бе висока - метър и осемдесет или малко повече. Носеше обувки за джогинг, дънки и разпусната тениска, стигаща й до коленете. Широката тениска не можеше да прикрие фактът, че е дългокрака и добре оформена. Косата й бе почти черна, права, тънка, отрязана над раменете. Не носеше грим и костите на лицето й я караха да изглежда като скулптура, почти груба. Очите й бяха бледи, устните й - тънки. Бе лице, което няма да забравиш или да се умориш от него. Мърл държеше ръката й, но не като двойка, по-скоро като баща държи ръката на дъщеря си - с успокояваща нежност.

Тя вибрираше с тази преливаща се енергия, което всички леопарди имат в известна степен. Но тя накара кожата ми да танцува от километри разстояние. Когато бяха достатъчно близо до мен успях да видя, че очите й са бледи, също можех да видя, че е уплашена. Очите й имаха налудничавия поглед на човек, който е бил малтретиран много пъти.

Мърл ни представи:

- Това е Джина.

- Здравей, Джина. - казах.

Погледна ме и страхът в очите й бе заменен от презрение.

- Малко е ниска да бъде Нимир-Ра.

- Мика и аз сме еднаква височина. - казах.

Тя сви рамене.

- Както казах.

Но смелостта й не звучеше истинска. Бе повече като някой шептящ в мрака. Но го оставих. Джина не бе мой проблем тази нощ.

Вивиан бе последният от леопардите ми и се появи надолу по улицата. Бе една от малкото жени, който ме караха да се чувствам защитнически и непосредствено да мисля за деликатността на кукла. Тя не просто една от най-красивите жени, който съм виждала и обикновеното също и стриптърско горнище със сандали не можеше да прикрие това. Тя бе афро-американка между другото от Ирландия и кожата й бе в онзи безпогрешен какаов оттенък, който получаваш само от този конкретен примес. Изглеждаше някак загубена и осъзнах защо. Не я бях виждала без Стивън до себе си повече от година Стивън бе идентичния близнак на Грегъри и също така стриптизьор в Престъпни удоволствия. Стивън и Вивиан живееха заедно и изглеждаха много щастливи. Но Стивън бе в лупанара тази вечер като всички добре върколаци и тя бе тук с леопардите. Горката Вивиан. Горкия Стивън. До този момент не осъзнавах, че Стивън може да изгуби брат си тази вечер. Мамка му.

Вивиан падна на колете пред мен и й предложих ръцете си. Тя ги пое в своите и затърка лице в тях, както Чери и Зейн бяха. Елизабет не бе предложила поздрав и това бе обида. Другите не бяха мой леопарди, но тя бе. И тя открито ми се противопоставяше. Бе за първи път пред компания. Обикновено не настоявах, защото не ми харесваше Елизабет да ме докосва, но видях лицето на Калеб, докато бе пред мен за поздрав. Той бе забелязал това.