Окованият нарцис - Страница 89

К оглавлению

- Как си, Вивиан?

- Истинска Нимир-Ра нямаше да има нужда да пита. - каза Елизабет.

Стиснах ръката на Вивиан, докато й помагах да стане.

- Ще ни помогнеш ли да спасим Грегъри или ще бъдеш просто трън в задника? -попитах Елизабет.

- Искам Грегъри да е добре. - каза тя.

- Тогава вземи млъкни.

Тя започна да казва нещо и Чери хвана ръката й.

- Достатъчно, Елизабет.

- Ти не си ми доминираща. - каза Елизабет.

- Опитвам се да ти бъда приятелка. - каза Чери.

- Значи искаш да я оставя на мира?

- Моля. - каза Чери.

- Добре. - погледна към Натаниел. - Мога до почувствам прясна кръв по теб, Натаниел.

- постави ръцете си от двете страни на шията му, ръцете сплетени, тялото й притиснато по линията му, движейки се назад от Чери. - Най-накрая откри някой?

- Да. - каза той.

- Кой? - попита Чери.

- Наистина нямаме време за това - казах. - Трябва да стигнем до лупанара.

Мърл просто трябваше да проговори:

- Единствената причина поради която Елизабет се държи така с теб е, защото й позволяваш. Неподчинението трябва да се накаже веднага или структурата на властта не може да оцелее както при местния Улфрик и глутницата му.

- Контролирам леопардите си. - казах.

Елизабет се засмя, остави голяма целувка на челото на Натаниел и остави червен отпечатък от червило.

- Той се е чукал с някой, когато му бе забранено да го прави с никой без разрешението на парда наоколо. И ти се оставиш и това просто така. Толкова си слаба.

Поех си дълбоко въздух и издишах.

- Не е чукал никой тази вечер.

Калеб се присъедини към другите обикалящи около Натаниел. Приближи лице към слабините на Натаниел. Елизабет го направи, за да може.

- Надушвам сперма, но не и вагина.

Това бе след като знаех, че Натаниел добре се е измил. Калеб се изправи и Елизабет се върна на мястото си. Той остави ръка зад гърба на Натаниел и приближи лицата ми сякаш ще се целунат, но спря малко преди устните им да се докоснат.

- Не надушвам вагина и тук. Не мисля, че е правил секс.

Зейн повдигна блузата на Натаниел колкото можеше както бе на колене, после се изправи вдигайки блузата над врата на Натаниел. Белезите от зъби бяха почти черни на звездна светлина. Имаше ухапване на почти всеки сантиметър от гърба му, краищата не се докосваха, но не бях пропуснала много. Накара ме да се изчервя.

Вивиан ме погледна и разбрах, че най-вероятно може да подуши кръвта в бузите ми. Зейн каза:

- Той може да не е правил секс, но определено е имало нещо.

Калеб заобиколи и вгледа в голия гръб на Натаниел:

- Някой се е забавлявал.

- Погледнете това. - каза Елизабет.

Тя ги привлече отпред и ухапването на зърното му. Те плъзнаха ръцете си по не и Зейн издърпа блузата на Натаниел и я захвърли на капака на близката кола. Всички освен Мърл, Джина и Вивиан наобиколиха Натаниел, докосвайки раните му с пръсти, ръце и език. Главата на Натаниел бе отдръпната назад, очите затворени и знаех, че не е като да му е неприятно, но...

- Достатъчно. - казах.

Елизабет дръпна надолу шортите на Натаниел и видях колко не-щастлив е той.

Извиках:

- Достатъчно!

Елизабет бе на колена, ръцете на задника му.

- Който е направил това може също толкова лесно да е направил по-голяма вреда. Биха го порязали наистина зле и той бе ги оставил. Нали така, Натаниел?

- Бих я оставила да направи каквото си поиска. - каза той.

Мамка му.

- Не може да го оставиш да прави това, - каза Чери, изправяйки се и идвайки към мен. -Не можеш да го оставиш да прави това, Анита. Или следващият път, когато и да е, тя може да го убие.

- Няма да го убие. - казах.

- Знаеш кой е? - попита.

Кимнах.

- Защо не каза така? - попита Мърл.

Поех си дълбоко въздух и издишах.

- Защото не съм напълно комфортна с това. Но това е мой проблем, не на Натаниел. -вдигнах ръка към него. - Натаниел.

Той си дръпна обратно шортите, за да може да върви и дойде при мен, стисна ръката ми, когато я взе. Оставих го зад себе си, линията на телата ни се докосна. Физическият контакт бе начина да кажа, че е под моя протекция.

- Аз го маркирах.

Елизабет се засмя, все още на колене.

- Знаех, че ти е любимец, но никога не бих помислила, че ще излъжеш заради него.

- Поне някой от вас могат да подушат дали лъжа. Маркирах тялото му, моите зъби са.

- Нивото на безпокойството ти голямо откакто дойдохме. Не мога да кажа дали лъжеш.

- каза Мърл. - А ако аз кажа, тогава никой друг тук не е достатъчно лафа, за да бъде сигурен.

- Станало е така, че миризмата ти не се променя, когато лъжеш. - Каза Чери.

Бях чувала да лъжеш с очите си, но не и с миризмата си.

- Не мислех, че може да се прави това, лъжа с миризмата си.

- Мисля, че лъжата вече не те вълнува. - каза тя.

О.

- Да си социопат си имало и облаги. - казах.

Калеб се припълзя към нас, с походка каквато правят леопардите. Нечовешка грация. Дойде достатъчно близо до постави лице срещу крака ми. Оставих го, защото си помислих, че ще дойдат да ме помиришат ако обявя Натаниел за мой. Просто не очаквах една от котките на Мика да е първи.

- Той има нейната миризма по кожата си.

- Те спят в едно легло много нощи. - каза Елизабет. Бе на крака, дори не бе сбръчкала нос.

Калеб потърка лице в крака ми.

- Тя мирише на вълк и... вампир. - той се вгледа в мен. - Направила си го със своя Улфрик и господаря си тази нощ? Затова ли Натаниел не мирише на вагина, не е имало място за него?

Опитах се да запазя своята версия на отворен ум, но тогава реших, че не харесвам Калеб.

- Пардът има правото да разпитва с кого Натаниел спи, защото няма добра преценка.