Окованият нарцис - Страница 91

Разкопчах гърба, но задържах предната на място.

- Какво ще стане след като видиш ухапването?

- Ако ми покажеш ухапване на гърдите си, което няма следи от зъби по себе си, ще повярвам, че е бил Натаниел. - каза Мика.

Всички се насъбраха наблизо. Никога не съм обичала да съм центъра на вниманието, не и за такова нещо.

- Дайте ми малко пространство за дишане, момчета.

Те се отдръпнаха крачка назад и си помислих, майната му. Всички тук, с изключение на Елизабет и може би новия бодигард са ме виждали гола. Ох, мамка му. Оставих сутиена да се изплъзне и го оставих на капака при блузата си. Определено не направих контакт с очите.

В полезрението ми се появи ръка и я сграбчих за китката. Бе Калеб.

- Натаниел може да ухапе, а аз не мога дори да докосна.

- Не, не можеш. - казах.

Мика не се приближи повече.

- Защо го маркира?

Срещнах очите му, очаквах да видя обвинение или презрение, или нещо друго негативно. Но лицето му бе много спокойно.

- Имах нужда да забия зъбите си в нещо. Имах нужда.. - хванах се за главата и погледнах настрани. - Не бе секс, който исках. Исках да се храня.

- Не - Елизабет се приближи към тълпата. - Не, не можеш да ставаш истинска Нимир-Ра, не и истинска.

Имаше нещо близко до паника в лицето й. Можех да подуша страха й. Тя се приближи достатъчно близо, че телата ни почти да се докоснат и можех да чуя сърцебиенето й.

- Страхувай се, Елизабет, много се страхувай. - казах.

Тя наполовина се бе обърнаха и Мика каза нещо в същото време, което само бе извинение да не видя юмрукът й да идва. Тя ме блъсна назад отстрани на джипа, изпълвайки устата ми с кръв и карайки коленете ми да омекнат. Само това, че Чери ме хвана за талията ме предпази да остана права. Светът ми се разми в черно и бяло за секунда. Когато зрението ми се изчисти Елизабет бе държана от Мика и Ноа, бодигардът.

Изправих се и отстъпих от Чери. Продължаваше да държи ръката ми и я оставих за секунда, докато и последното от замъглението изчезна. Допрях ръка до устата си и тя бе кървава.

Мърл се придвижи да хване ръцете на Елизабет и Мика застана пред мен.

- Добре ли си?

- Ще бъда добре.

Той докосна голата ми ръка. Бе най-лекото докосване на пръстите, но ме накара да изтръпна. Зърната ми се втвърдиха и нямах нищо, с което да прикрия внезапната реакция.

Погледнах го и дори не трябваше да го гледам, дори сантиметър.

- Не те познавам, защо...

Ръцете му се плъзнаха по гърба ми, притискайки телата ми заедно и изведнъж не можех да си поема въздух.

- Аз съм твоя Нимир-Радж, Анита. Няма нищо срамно в това.

- Казваш Нимир-Радж както други хора казват съпруг.

Прокара едната си ръка през косата ми, докато не си стигна при черепа ми, другата ръка бе на гърба ми.

- Душите ни резонират като звука на две перфектни камбани. - прошепна той, докато устата му бе над моята. Коментарът бе толкова романтичен, че бе глупав и трябваше да се изсмея, но не го направих.

Целуна ме, докосване на устните ме, после езикът му се плъзна в устата ми. Знаех, когато вкуси кръвта ми, защото ръцете му се стегнаха около тялото ми и тялото ме реагира срещу мен. Той бе твърде голям, за да не го почувствам как се втвърди между

телата ми.

Плъзнах ръцете си над ръцете му, блузата му и не бе достатъчно. Исках да докосна голата му кога до своята, да изпия всеки инч от него във всеки свой.

Той ме целуна сякаш щеше да пие от мен и знаех, че част от вълнението бе от прясната рана. Издърпах блузата му от панталоните му и плъзнах ръцете си по гърба му. Но не бе достатъчно.

Той се отдръпна от целувката и издърпа блузата си над главата. Просто докосвайки голите ни гърди една срещу друга бе по-добре. Бе сякаш кожата ми искаше неговата кожа. Никога не съм се чувствала така.

Държахме се силно, и двамата дишайки тежко, ръцете ни заключени около нас, лица притиснати към рамото на другия, тежкото му дишане на врата ми.

- Нямаме време за повече. - прошепна той.

Кимнах, главата ми още бе на рамото му. Не е сякаш бях планирала още, но..

- Трябваше да докосна кожата си до твоята, защо?

- Ти си моята Нимир-Ра и аз съм твоят Нимир-Радж.

Отдръпнах се достатъчно да видя лицето му.

- Това не ми го обяснява.

Той хвана лицето ми в ръце, правейки сериозен очен контакт.

- Ние сме двойка, Анита. Легенда е сред леопардите, че може да откриеш перфектния партньор и от първия път, когато правите секс сте свързани, повече от брак, повече от закон. Винаги ще копнеем един за друг. Душите ни винаги ще се търсят една друга. Зверовете ни винаги ще ловуват заедно.

Би трябвало да ме изплаши, но не. Трябваше да ме ядоса, но не го направи. Трябваше да почувствам много неща, но всичко, което наистина чувствах, бе че той е прав и дори не исках да се опитвам да го разубедя в това.

- На Ричард наистина ще му хареса това. - каза Елизабет.

Мърл и Ноа за задържаха долу на колене и грубият жест нямаше как да не боли малко. Погледнах я.

- Благодаря, че ми напомни какво щях да правя, Елизабет. Разсеях се.

Отдръпнах се от Мика, пръстите ми проследих ръцете му надолу, сякаш не можех напълно да се пусна от него.

- Пуснете я, момчета. Тя е мой проблем, не ваш.

Те погледнаха към Мика, който кимна. Елизабет остана на колене, сякаш е несигурна какво да прави. Опита се да накара някой да и помогне да си стъпи на краката, но те я игнорираха и оставиха да се изправи сама.

Отне ми време да си сложа обратно сутиена, докато вървях към джипа си, кобура на раменете ми все още се поклащаше около талията ми. Сложих си го върху голата ми кожа и не бе комфортно, но не исках да губя време да си слагам ризата. Знаех какво щях да направя сега.