Окованият нарцис - Страница 96

Останах в кръга на тялото на Мика, но напрежението ми си бе отишло.

- Видях първата си душа, когато бях на десет, а първият си призрак дори по-рано, Рийс. На тринайсет случайност вдигнах кучето си, което бе умряло. Никога не съм била човек, Рийс, повярвай ми.

- Звучиш тъжно заради това. - каза той.

Кимнах.

- О, да.

- И двамата трябва да приемете кой сте или ще направите себе си нещастни. - каза Рафаел.

И двамата го погледнахме и не мисля, че никой от нас не изглеждаше приятно.

- Дай ми седмица или две да се приема, че ще бъда коте. - казах.

- Не говоря за това, че ще ставаш истинска Нимир-Ра - каза Рафаел. - От първия път когато те срещнах, Анита, ти наполовина мразиш каквото си. Както Ричард бяга от своя звяр, така и ти от собствените си дарби.

- Не се нуждае от философска лекция, Рафаел.

- Мисля, че имаш нужда, но ще го оставя, ако те притеснява толкова много.

- Дори не започвай с мен - каза Рийс. - Имал съм хора през целия си живот да ми казват, че съм благословен, не прокълнат. Ако цялото ми семейство не може да ме убеди в това, ти може и да не започваш.

Рафаел се намръщи и отново ме погледна.

- Да изберем друга тема, защото ни остават само минути до лупанара и видях звяра на Мика - неговата енергия - да минава през теб и твоя звяр отвърна.

- Видял си? - казах.

Той кимна.

- Енергията му е много синя и твоята много червена, и те се смесиха.

- И получи какво, лилаво? - попитах.

Мика ме прегърна малко по-силно, предупреждение да не бъда толкова лекомислена, но Рафаел бе по-директен:

- Без шеги, Анита, ако аз съм го видял, значи и Ричард

- Той е моя Нимир-Радж. - казах.

- Не разбираш, Анита. Мика каза, че мисли за рождените белези във формата на зверовете ни за легенда. И, досега, аз мислех приказките за перфектна двойка за легенда. Като истинска предопределена любов, просто романтична история. -сериозното лице на Рафаел стана официално. - Ти разпозна някаква връзка от самото начало, такава е историята, но едва след като за първи път правите секс, зверовете ми могат да докосват кожата на другия. Само физическа интимност позволява подобен перманентен белег.

Погледнах надолу от тези твърди, решителни очи, но накрая се накарах пак да го погледна.

- Какво питаш, Рафаел?

- Не питам, казвам. Казвам ти, че знам, че си правила секс с Мика и че макар Ричард да те заряза и публично до обяви, че вече не сте двойка, няма да му хареса.

Това бе разбираемо. Отдръпнах се от Мика и той ме остави да го направя, без докосване. Отдръпнах се и той ми позволи. Това му печелеше точки.

- Ричард ме заряза, Рафаел, не обратното. Няма никакво право да се меси с това, което правя.

- Ако той я е зарязал, тогава тя е свободна да прави каквото си поиска - каза Рийс. -Улфрик може само себе си да вини.

- Логично си прав, но кога логиката е определяла как един мъж види любовта на живота си в нечии други ръце?

Горчивият начин, по който го каза Рафаел ме накара да го погледна, изучавайки лицето му. Звучеше като някой, който говори от опит.

- Като Улфрик към моята Нимир-Ра, той няма никакви права над мен.

- Тази вечер ще бъде достатъчно опасно, Анита. Не е нужда да ядосваш Ричард.

- Не искам да влошавам нещата. Господ знае, че са достатъчно зле и така.

- Ядосана си му, че те е зарязал. - каза Рафаел.

Започнах да казвам не, когато разбрах, че може и да е прав.

- Може би.

- Искаш да го накажеш.

Започнах да казвам не, тогава спрях и се опитах да помисля, наистина помисля, за това как се чувствам. Бях ядосана и наранена, че той ме остави настрани. Добре, не бе толкова просто, но все пак...

- Да, наранена съм и може би част от мен иска да накаже Ричард за това, но не е просто това, че ме заряза. А кашата, която прави от глутницата. Той застрашава хора, на който държа и прави обичайните си скаутски глупости, който дори не работят добре в човешкия свят, да не говорим за върколаци. Уморена съм, Рафаел, уморена съм от това и от него.

- Звучи така сякаш ти би го зарязала, ако той не те бе изпреварил.

- Върнах се, за да проработят нещата. Да видим дали можем да направим нещо смислено от всичко това. Но той трябва да се откаже от моралния си код, който никога не е работил за него или някой около него.

- Да се откаже от моралния си код е като да се откаже от това, което е.

Кимнах.

- Знам. - и просто да го кажа правеше нещата по-лоши. - Той не може да се промени, но да остане който е, ще го убие.

- И може би теб и Жан-Клод с него. - каза Рафаел.

- Всички ли знаят тази част?

- Обичайно е ако убиеш вампирския човешки слуга, вампирът може и да не оцелее смъртта му. И ако убиеш вампир, човешките им слуги умират или полудяват. Логично е че убивайки всеки от нас, застрашава останалите.

Все още не ми харесваше всички да знаят, че убият ли един от нас може да убият всички ни. Правеше ни твърде лесни да убиване.

- Какво искаш да кажа, Рафаел? Че Ричард и аз съществени различия в психологията, че е в почти всяко важно нещо? Има повече от една причина да не се оженим и живеем щастливо до края на живота си. Че може би той трябва да избере между оцеляването и моралите си ? Че се боя, че почти би избрал да умре отколкото да направи компромис с морала си? Мда, уплашена съм. Ще убие малка част от него, виждайки ме с Мика. Бих му го спестила ако можех, но не избрах нищо от това.

- Нямаш вина за това. - каза Рафаел.

Въздъхнах.

- Ако не си бях тръгнала за шест месеца може би щях да го разубедя относно демокрацията в глутницата му. Може би ако бях тук много неща щяха да са различни, но не бях тук и не мога да променя това. Всичко, което мога да направя е да поправя счупеното.