Окованият нарцис - Страница 97

- Мислиш, че можеш да поправиш всичко това? - попита Рафаел.

Намръщих се.

- Попитай ме отново след като срещна Якоб и видя как Ричард се оправя като Улфрик на всички тях. Трябва да видя положението да се опитам да поправя каквото е счупено.

- Как мислиш да го поправиш? - попита Мика.

Погледнах го.

- Ако Якоб и няколко други са проблемът, тогава е поправимо.

- Убивайки тези, който застават срещу Ричард, няма да поправи нещата, Анита - каза Рафаел. - Демократичният експеримент трябва да бъде прекратен. Ричард трябва да стане по-твърд срещу тези, застанали срещу него. Трябва да ги изплаши или ще има друг Якоб и друг след него.

Кимнах.

- Проповядвай към темата тук, Рафаел.

- Ако не си му приятелка или любовница, тогава се боя, че влиянието ти върху Ричард ще изтънее.

- Не съм сигурна, че съм имала много влияние върху него и докато излизахме.

- Ако не можеш да го вразумиш, тогава евентуално Ричард ще умре и някой друг, вероятно Якоб, ще поеме глутницата. Първото нещо, което един добър завоевател прави, е да убие най-близките и най-верни на убития владетел.

- Мислиш, че Якоб е толкова практичен? - попитах.

- Да. - каза Рафаел.

- Какво искаш да направя?

- Искам да прикриеш факта, че с Мика сте любовници.

Погледнах зад себе си към Мика. Той сви рамене със спокойно лице.

- Казах ти, че те искам при каквито термини пожелаеш, Анита. Какво трябва да направя да те убедя, че наистина е така?

Претърсвах лицето му, търсейки нещо фалшиво в него и не можах. Може би бе толкова добър лъжец. Може би просто бях твърде изненадана.

- Когато съм с леопардите, само леопардите, ми бе напълно комфортно с теб. Чувствам се добре и... защо не се чувствам така сега?

- Колебаеш се. - каза Рийс.

- Не. - каза Рафаел.

Той погледна към Мика и двамата имаха дълъг очен контакт.

Състезанието по погледи продължи толкова дълго, че накрая трябваше да се намеся.

- Един от вас по-добре да почне да говори. - казах.

Рафаел наклони глава към Мика сякаш да каже, ти започни. Обърнах се към Мика.

- Добре - каза той и изглежда добре подбираше думите си. Бях почти напълно сигурна, че този разговор нямаше да ми хареса. - Всеки пард, всяка група превръщачи, която е здрава има колективен ум.

- Имаш в предвид групова идентичност? - попитах.

- Не точно. Повече е... - намръщи се. - Повече е като покривало, което слива за известно време магията. Започват да бъдат част от цялото, когато дойде време за магия или оздравяване. Заедно те са нещо повече отколкото отделно.

- Добре, но какво общо има това с това защо се чувствам по-комфортно, когато бяха само леопардите?

- Ако се чувстваш различно, когато леопардите са около теб, тогава оформяме групов ум. Обикновено отнема месеци да се оформи подобна връзка между превръщачите. Може би е връзката със собствените ти леопарди. Промяната може да го е задействала.

- Но ти мислиш, че е повече от това, нали?

Той кимна.

- Мисля че оформящ групов ум с моя пард; че в действителност, решението да съберем пардовете си в един е вече направено.

- Нищо не съм решила.

- Не си ли? - попита той.

Изглеждаше толкова убедителен стоейки там, с ръце кръстосани пред себе си, леко облегнал се към мен. Толкова честен.

- Виж, сексът бе добър. Но не съм тук да избирам китайски порцелан, разбираш ли? -Имаше чувство много близко до паника, което чувствах в стомаха си.

- Понякога твоят звяр избира вместо теб. - каза Рафаел.

Погледнах го.

- Какво означава това?

- Ако вече си част от груповия ум на парда му, тогава твоят звяр е избрал за теб, Анита. По-интимно е отколкото да си му любовница, защото не само на него си се отдала. Гледах се в него с разширени очи.

- Да не казваш, че се чувствам отговорна за сигурността и доброто здраве на леопардите му, както към моите собствени?

Рафаел кимна:

- Вероятно.

Погледнах към Мика.

- Ами ти? Чувстваш ли се отговорен за хората ми?

Той въздъхна, тежка въздишка, въобще не бе радостен.

- Не очаквах да създам връзка толкова бързо. Никога не съм го виждал да става толкова бързо.

- И? - казах.

Устата му се раздвижи, почти в усмивка.

- Ако наистина оформяме групово съзнание, тогава да, чувствам се отговорен за хората ти.

- Не звучиш щастлив от това.

- Нищо лично, но котките ти са каша.

- Твоите са толкова по-здрави - казах. - Джина изглежда като някой, който е бил подритван твърде често.

Очите на закоравяха и изследваше лицето ми.

- Никой не ти е казал. Не биха посмели.

- Никой не е проговорил, Мика, но можех да го видя върху нея, да помириша, че се е предала. Някой почти я е пречупил и е било наскоро или продължава. Има лошо гадже?

Лицето му потъмня. Не му харесваше, че съм разбрала.

- Нещо подобно.

Но пулсът му се учести и знаех, че крие нещо от мен, нещо, което го плаши.

- Какво не ми казваш, Мика?

Погледът му премина през мен към Рафаел.

- Ще бъде ли способна да чете хората ми по-лесно като минава времето.

- И ти нейните. - каза Рафаел.

- Хората й са лесни за разчитане. - каза той.

Гледах лицето му. Той контролираше тялото си, не позволявай на напрежението да се покаже, но можех да вкуся ускоряването на пулса му и страха. Не бе малък страх при това. Мислех си, че можех да разчитам толкова ужасени хора като него.

Поставих ръка над неговата и той се обърна към мен със сериозни очи.

- Защо те плаши, че знам, че Джина е малтретирана?

Стегна се под ръката ми и я отдръпна, нежно, но определено не искаше да го докосвам.