Окованият нарцис - Страница 98

К оглавлению

- Джина не би искала да го знаеш.

- Като неин Нимир-Радж не трябва ли да я защитаваш от насилници?

- Направих най-доброто за нея. - каза той, но звучеше защитнически.

- Сритай задника на онзи тип му забрани да я вижда отново. Лесен проблем, не го усложнявай. Или тя е влюбена в него?

Той поклати глава, очите гледащи надолу, ръцете му бяха толкова силно хванати .

Гласът му бе нормален, но онова ужасно напрежение се показа през ръцете му.

- Не, тя не е влюбена в него.

- Тогава какъв е проблемът?

- По-сложно е отколкото въобще си представяш.

Той погледна нагоре и имаше сега гняв в очите му.

Започнах да се протягам, да го докосна, но оставих ръката си във въздуха.

- Ако наистина ще оформяме един пард. Ако наистина съм нейна Нимир-Ра, тогава на никой не му е позволено да я нарани. Никой не наранява хората ми.

- Вълците взеха твоя Грегъри. - каза той.

Гневът все още бе в очите му, плъзгащ се надолу по ръцете му.

- И ние ще си го върнем.

- Знам, че си имала труден живот. Чух някой от историите, но говориш сякаш си млада и наивна. Понякога независимо колкото трудно се опитваш, не можеш да спасиш всички.

Бе мой ред да погледна надолу.

- Губила съм хора. Предавала съм хора и те са били наранявани и мъртви - повдигнах очи и срещнах погледа му. - Но хората, който са ги наранили, убили ги, също са мъртви. Може да не мога да спася всички, но съм адски добра в отмъщението.

- Но вредата все пак остава. Хората не вървят отново. Зомбитата са просто трупове, Анита. Те не са хората, който си загубил.

- Знам последното по-добре от теб, Мика.

Той кимна. Част от ужасното напрежение го бе напуснала, но в очите му някаква стара болка оставаше.

- Направих всичко, което можах за Джина и останалите и все още не е достатъчно. Никога няма да е достатъчно.

Докоснах ръцете му и този път ме остави да поставя ръцете си над неговите.

- Може би заедно ще направим достатъчно за всички тях.

Изследваше лицето ми.

- Наистина го мислиш, нали?

- Анита рядко казва нещо, което не го мисли - каза Рафаел, - но ако бях нея, първо щях да попитам какви са проблемите, преди да обещая да ги поправя.

Усмихнах се.

- Тъкмо щях да попитам, в какво е попаднала Джина, че си толкова ужасен?

Той обърна ръцете си, така че здраво да хване моите. Погледна ме в очите. В погледа

му нямаше любов, нито страст, толкова сериозен.

- Нека първо спасим леопарда ти, после ме попитай отново и ще ти разкажа всичко. Колата забави и обърна. Чакълът изскърца под гумите. Бе завоят при фермата, от който започваше гората около лупанара.

- Кажи ми нещо сега, Мика. Нужно ми е нещо, сега.

Той въздъхна, погледна надолу към ръцете си, после нагоре, бавно срещна учите ми.

- Някога бяхме поети от много лош човек. Той все още ни иска и търся дом, който да е достатъчно силен да ни предпази.

- Защо се боиш да ми кажеш?

Очите му малко се разшириха.

- Повечето пардове не искат подобни проблеми.

Усмихнах се.

- Проблеми е малкото ми име.

Изглеждаше малко объркан. Предполагах бях единствената, която харесва филми пош \черно-бели филми\.

- Няма да ви изхвърля само заради някакъв алфа задник. Кажи ми от къде идва опасността и ще се справя с нея.

- Иска ми се да имах твоята увереност.

Имаше тежест в погледа му, пълен с такава тъга, такава ужасна загуба. Накара ме да потръпна гледайки го и той пусна ръката ми, отдръпна се точно преди Мърл да отвори вратата и подаде ръка. Не пое ръката, но се плъзна навън в мрака.

Рийс го последва под погледа на Рафаел, сякаш краля на плъховете му казваше да излезе и да ни даде малко усамотение. Погледнах Рафаел.

- Имаш ли нещо за казване?

- Бъди внимателна с този, Анита. Никой от нас не го познава или хората му.

- Смешно, горе-долу и аз си мислих същото.

- Дори, ако може да укроти звяра ти през тялото ти?

Срещнах тъмните му, тъмни очи.

- Може би точно заради това.

Рафаел се усмихна.

- Трябваше да знам досега, че не си човек, който да остави привързаността да замъгли зрението му.

- О, може да бъде замъглено, но никога за дълго.

- Звучиш замечтано. - каза той.

- Понякога се чудя какво би било наистина да мога да се влюбя и да не почувствам първо тежестта на рисковете.

- Ако ставаше така, щеше да е най-доброто нещо на света. Ако не проработи е като да ти изтръгнат сърцето и накълцат на малки парчета, докато гледаш. Оставя голяма дупка, която никога не зараства.

Погледнах го, несигурна какво да кажа, но накрая:

- Звучиш като че имаш опит.

- Имам бивша жена и син. Живеят в различен щат, колкото може да го отдалечи по-далеч от мен.

- Какво не бе наред, ако не възразяваш, че попитам?

- Не бе достатъчно силна да понесе какво съм. Не съм крил нищо от нея. Тя знаеше всичко преди да се оженим. Ако не бях толкова влюбен в нея, щях да видя колко е слаба. Моя работа е като крал да виждам кой е силен и кой не. Но тя ме заблуди, защото исках да бъда заблуден. Сега го знам. Тя е каквото е - не е нейна вината. Не съжалявам, че и веднага забременя. Обичам сина си.

Той кимна с глава.

- Летя до там два пъти в годината и имам посещения под надзор. Накара го да се бои от мен.

Започнах да се протягам към него, поколебах се, макар че, каквото и да е. Хванах ръката му и той погледна сепнато, после се усмихна.

- Съжалявам Рафаел, повече отколкото мога да кажа.

Той стисна ръката ми и отдръпна от мен.

- Просто си помислих, че трябва да знаеш, че да се влюбиш слепешката въобще не е както го описват всичките тези поети и песни. Адски боли.